Анализът е на д-р Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).
Експортът е тема, която често, като че ли остава извън дневния ни ред и се фокусираме върху инвестициите. Да, много добре е, даже е задължително, да имаме преки чуждестранни инвестиции, но в същото време трябва да отдадем дължимото и на експорта. От икономическа гледна точка износът от български компании на продукти, услуги и блага за международните пазари се отразява пряко върху растежа на икономиката ни и тя става все по-привлекателна за инвестиции.
Една от основните дейности на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) е да подпомага българските МСП в експортната им дейност, чрез инструментариум от меки мерки, които да отворят нови пазари и да покажат нови перспективи пред растежа им. В тази си роля, Агенцията е член на Trade Promotion Europe (TPE) и International Network for SME (INSMЕ). В борда на последната имам честта и удоволствието да съм член от 2021 г.
През тази година излезе и доклад с резултатите от най-новото проучване на TPE, проведено съвместно с Университета в Женева (University of Geneva, The Geneva School of Economics and Management) и Международния търговски център (International Trade Centre - ITC). Проучването дава ключов поглед върху икономическите ползи от насърчаването на износа, като се фокусира върху въздействието му върху заетостта и растежа на БВП на страните членки на TPE.
Д-р Бойко Таков е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия от ноември 2018 г.
Притежава повече от 12-годишен трудов стаж в управлението на бизнеса. Има богат опит в държавните институции, като в продължение на 4 години заема експертна длъжност в държавната администрация.
От 2008 г. до 2012 г. е изпълнителен директор и член на съвета на директорите в българското представителство на водеща южнокорейска енергийна компания. През годините заема управленски и мениджърски позиции в едни от най-развитите сфери на бизнеса, а управлението на инвестиции, проекти и финанси са само част от опита му в областта на земеделието, енергетиката и инфраструктурата.
Защитава магистърската си степен по „Маркетинг и икономика“ в Университета за национално и световно стопанство. Образователната и научна степен „доктор“ по специалността “Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт” му е присъдена в Техническия университет в София.
Понастоящем д-р Таков активно упражнява преподавателска дейност като асистент в Университета за национално и световно стопанство. От 2021 г. е член на борда на Международната мрежа за малки и средни предприятия (INSME), със седалище в град Рим, Италия. През 2021 г., с решение на Министерски съвет, е определен и за Ръководител на Национална контактна точка за отговорно бизнес поведение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Един от основните изводи на изследването е, че увеличение с 1% в бюджета на Организацията за насърчаване на търговията (TPO) води до 0,068% увеличение на растежа на износа и 0,092% увеличение на БВП на глава от населението. В сравнение със средните стойности за ЕС и членовете на Trade Promotion Europe България се нарежда близо до средните нива, но с леко по-високи ползи за икономиката.
Всяко 1 евро, похарчено от тези организации за подпомагане на експортната дейност на компаниите, генерира приходи от 172 евро от износ и ръст с 396 евро на БВП, демонстрирайки висока възвръщаемост на инвестициите за насърчаване на търговията.
Ефектът на експорта върху заетостта може да се разграничи на директен и индиректен. Директният ефект се проявява като увеличаване на заетостта в резултат на подпомагането на компаниите износители от държавата. Индиректният ефект се проявява като ръст на БВП вследствие на повишения износ от компаниите, което от своя страна води и до ръст на заетостта в икономиката. Резултатите от изследването показват, че именно увеличаването на БВП от експортното промотиране води до над средните нива на повишаване на заетостта в България, а не директният ефект върху работните места.
В доклада се прави извода, че по-малките държави получават по-значителни икономически ползи от програмите за насърчаване на износа в сравнение с по-големите държави. По-ниският ефект за големите държави вероятно се дължи на по-развитата им икономическа структура, по-силната вътрешна конкуренция, разработените експортни канали и вече придобит опит в износа.
Важен извод в доклада е, че ако няколко държави от един регион координират експортните си промоционални политики, ефектът върху икономическия им растеж е по-голям. Това означава, че България би могла да засили ефективността на експортното промотиране чрез по-тясно сътрудничество със съседните ни държави. Тези сътрудничества могат да включват провеждане на съвместни търговски мисии, регионални панаири и координиране на експортни стратегии. Има доказателства, че при такова сътрудничество, увеличението на бюджета на институция, отговорна за експорта в една от страните, има благоприятно влияние върху износа и БВП на другите страни в същия регион със сходно ниво на доходи.
Важен извод от анализа е, че дейността на агенциите, които подкрепят повече икономически сектори и повече търговски дестинации, имат по-голям ефект върху заетостта, отколкото тези, които се фокусират само върху няколко индустрии или пазари. В нашия случай ИАНМСП подкрепя едновременно много различни сектори, в това число всички производствени такива.
Резултатите от проучването сочат също, че експортното подпомагане от агенциите има високата възвращаемост, дължаща се на постигането на голям мултиплициращ ефект с влагането на малък размер на инвестираните средства. Организирането на бизнес форуми, търговски мисии, B2B срещи и други дейности с относително малки разходи могат да доведат до сделки за милиони. В резултат на споделяне на знания ползи могат да извлекат дори компании, които не са директни участници в експортните инициативи.
Включването на частния сектор в управлението на програмите за насърчаване на износа се извежда в доклада, като добра и работеща практика за неговата ефективност и повишаването на икономическите резултати на съответната държава. В тази връзка трябва да се подчертае, че ИАНМСП изпълнява много добре тази препоръка, като всички нейни инициативи се съгласуват и изпълняват съвместно с бизнеса и браншовите организации и асоциации.
В заключение може да се каже, че проучването на Университета в Женева ясно сочи, че инвестициите в експортно промотиране не само се изплащат, но и генерират значителен икономически растеж.
Въпросът отдавна не е „Дали експортното промотиране работи?“, а „Как можем да го направим още по-ефективно?“
* Докладът „Impact Study: Returns to Export Promotion“ е изготвен от Проф. Марсело Олареага (University of Geneva) е един от водещите икономисти в сферата на международната търговия и бивш старши икономист в Световната банка. Женевският университет е един от най-престижните университети в Европа, основан през 1559 г. Той е световноизвестен с изследванията си в икономиката, международната търговия и публичните политики.


Костадинов зове за бойкот на Евровизия
Турнир по акробатичен рокендрол се провежда днес във Варна
Проливните дъждове предизвикаха нови наводнения край Царево
Благотворителен кулинарен фестивал за Никулден се провежда във Варна
Авария остави район на Варна без вода в събота
Империята на китайските пристанища, част 5
Как чуждестранните автомобилни гиганти могат да се закрепят на китайския пазар
Империята на китайските пристанища, част 4
Империята на китайските пристанища, част 2
Империята на китайските пристанища, част 1
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
Любен Дилов-син: Готови сме за избори, но държавата има нужда от бюджет
ЦСКА се огледа в норвежец, оценен на 5 млн. евро
Опра Уинфри демонстрира талия на оса, след като отслабна драстично
Путин и неговите роли: Какво са знаели германските тайни служби?
Генерациите в сблъсък: защо днешните различия са толкова остри