Заплетената мрежа от сделки на OpenAI

Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман е навсякъде, пише CNBC.

Неговият стартъп за изкуствен интелект (AI), който сега се оценява на 500 млрд. долара, сключва сделки на стойност десетки до стотици милиарди долари с инфраструктурни партньори, въпреки че продължава да харчи купища пари.

Тези разходи движат пазара.

Акциите на Nasdaq и S&P 500 се покачиха до рекордни ценови върхове миналата седмица, след като Nvidia реши да инвестира до 100 млрд. долара в OpenAI. Това се случи след сделка за 300 млрд. долара между OpenAI и Oracle, сключена през юли като част от програмата Stargate - инфраструктурен проект за 500 млрд. долара, който се финансира и от SoftBank.

Ангажиментите на стартъпа не спират дотук. В четвъртък CoreWeave заяви, че ще предостави на OpenAI до 22,4 млрд. долара в инфраструктура за изкуствен интелект, което е увеличение спрямо сумата от 11,9 млрд. долара, която първоначално обяви през март. По-рано този месец производителят на чипове Broadcom заяви, че си е осигурил нов клиент за 10 млрд. долара, а анализаторите бързо посочиха, че става дума OpenAI.

Въпреки че OpenAI твърди, че мащабирането е ключово за стимулиране на иновациите и бъдещите пробиви в областта на изкуствения интелект, инвеститорите и анализаторите започват да се чудят на изумителните суми, както и на зависимостта на OpenAI от все по-взаимосвързаната мрежа от инфраструктурни партньори.

OpenAI придоби дял от 350 млн. долара в CoreWeave преди първичното ѝ публично предлагане през март. Nvidia формализира финансовия си дял в OpenAI, като през октомври участва в кръг на финансиране за 6,6 млрд. долара. Oracle пък харчи около 40 млрд. долара за чипове на Nvidia, за да захранва един от центровете за данни по Stargate на OpenAI, според статия от май на Financial Times. По-рано този месец CoreWeave разкри поръчка на стойност най-малко 6,3 млрд. долара от Nvidia.

А чрез инвестицията си от 100 млрд. долара в OpenAI, Nvidia ще получи дял в стартъпа и същевременно ще генерира приходи.

Очаква се OpenAI да генерира само 13 млрд. долара приходи тази година, според финансовия директор на компанията Сара Фриър. Тя коментира, че технологичният бум изисква смели залози в инфраструктура.

„Когато интернет изгряваше, хората непрекъснато си мислеха: „О, строим прекалено много, има твърде много“, посочва Фрайър. „Вижте къде сме днес?“

През август Алтман заяви пред CNBC, че е готов да управлява компанията на загуба, за да даде приоритет на растежа и инвестициите.

„Тревожен сигнал“

Но някои анализатори са притеснени, че сделката на OpenAI с Nvidia напомня на моделите на финансиране от доставчици, които помогнаха за спукването на дотком балона в началото на 2000-те години.

Nvidia е най-големият победител от AI бума досега, защото произвежда графичните процесори (GPU), необходими за обучение на модели и изпълнение на големи натоварвания с изкуствен интелект. Инвестицията на Nvidia в OpenAI, която ще бъде изплащана на вноски в продължение на няколко години, ще помогне на стартъпа да изгради центрове за данни, базирани на нейните графични процесори.

„Не е нужно да сте скептик относно обещанията на технологиите за изкуствен интелект като цяло, за да видите тази новина като тревожен сигнал за това колко самореферентно е станало цялото пространство“, написа Bespoke Investment Group в бележка до клиентите си във вторник. „Ако Nvidia трябва да осигури капитала, който се превръща в нейни приходи, за да поддържа растеж, цялата екосистема може да се окаже неустойчива.“

Питър Буквар, главен инвестиционен директор в One Point BFG Wealth Partners, твърди, че след обявяването на сделката между OpenAI и Nvidia в главата му веднага са се появили имената на компании от края на 90-те години на миналия век.

Ключова разлика обаче е, че тази сделка е „много по-голяма от гледна точка на парите“, пише той в бележка.

„За да сработи целият този мащабен експеримент, без да причинява големи загуби, OpenAI и нейните конкуренти трябва да генерират огромни приходи и печалба, за да платят всички задължения, под които се подписват, и същевременно да осигурят възвръщаемост на своите инвеститори“, коментира Буквар.

Говорител на OpenAI препраща към коментарите на Алтман и Фрайър от миналата седмица, добавяйки, че компанията преследва „възможност, която се случва веднъж на век и изисква амбиция“.

Общото търсене на изчислителна мощност може да достигне изумителните 200 гигавата до 2030 г., сочи технологичният доклад на Bain & Company за 2025 г. Изграждането на достатъчно центрове за данни, за да се отговори на това очаквано търсене, ще струва около 500 млрд. долара годишно, което означава, че компаниите, занимаващи се с изкуствен интелект, ще трябва да генерират общи годишни приходи от 2 трлн. долара, за да покрият тези разходи.

Дори и компаниите да вложат цялата си тежест в инвестирането в облака и центровете за данни, „сумата все пак ще бъде с 800 млрд. долара по-ниска от приходите, необходими за финансиране на пълната инвестиция“, посочват от Bain.

Очевидно предстои трудна битка, но във вторник Алтман отхвърли опасенията, като отбеляза, че според него разходите за инфраструктура не са прекомерни.

„Това е необходимо, за да се създаде изкуствен интелект“, коментира той. „За разлика от предишните технологични революции или предишни версии на интернет, е необходима толкова много инфраструктура, а това е малка част от нея.“