Съхранението на енергия не означава само изграждане на батерии

Към края на 2024 година в експлоатация в България са 451 мегавата батерийни системи за съхранение, но интересът към тях расте бързо и по данни на Електроеергийния системен оператор (ЕСО) има заявки за изграждане на батерии с капацитет 11 гигавата (31 гигаватчаса) до края на 2026 година. Интересът към тях е много голям, въпреки че финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) пропадна. Причината е, че цените им намаляха повече от три пъти в последните години. 

Но не само батериите са начин за съхранение, коментира проф. Дария Владикова от Тракийския университет по време на дискусия за новите технологии и иновации в енергетиката, организирана от лабораторията Net Zero Lab към Стопанския университет. Водородът е най-големият склад за енергия, отбеляза тя, представяйки проекта Zahyr на Тракийския университет. Чрез водорода може да бъде съхранена чиста енергия по часово, дневно или сезонно, и предимството пред батериите е, че той може да бъде пренасен.

Европейският съюз (ЕС) има своя стратегия за водорода, която предвижда, че до 2050 година той може да покрие към 20% от енергийното потребление в общността, или между 20% и 50% за транспорта и между 5% и 20% за промишлеността. В момента водородът покрива 2% от потребената енергия, но 95% от него се произвежда от изкопаеми горива, основно защото липсва достатъчно зелена енергия.

В България има станции за зареждане с водород - първата беше открита в София, а в Маришкия басейн се изгражда и първата водородна долина Zahyr. Това е демонстрационен проект, ръководен от Тракийския университет, и предвижда изграждането на два електролизьора, които да произвеждат около 500 тона зелен водород годишно.

Плановете са с него да бъдат зареждани 10 градски автобуса и два камиона с горивна клетка в Стара Загора, ще бъде осигурено гориво и за транспорта в рамките на Маришкия комплекс и за осветлението на града. Част от водорода ще бъде смесван с природен газ и използван за производство на електроенергия.

Според Дария Владикова Маришкият басейн има много голям потенциал - в момента в него работят въглищни мощности от 3,4 гигавата, но могат да бъдат изградени 20 гигавата мощности, използващи възобновяеми енергийни източници (например соларни панели).

С такива паркове и условия за съхранение районът може да се окаже подходящ и да привлече новите центрове за бази данни. За тях е важен достъпът до вода за охлаждане и евтин и сигурен източник на електроенергия. Те могат да бъдат изграждани в близост до производството на електроенергия и тогава капацитетът на мрежата за нови мощности няма да е толкова важен, каза и Хенрик Мадсен от Датския технически университет. Основното, от което се нуждаят базите, реално е гъвкавост, допълни още той.

В Министерството на енергетиката определят работата по такива проекти като приоритетна, коментира експертът от институцията Асен Захариев и допълни, че освен водород се разглеждат проекти за малки модулни реактори, за които има интерес и от бизнеса, както и за новите два блока в АЕЦ "Козлодуй".

Държавните институции нямат нужния капацитет, за да разработват доклади и анализи, свързани с новите технологии и иновации, смята Карина Ангелиева от Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия. Тя призова академичната общност и неправителствените организации да дадат достъп до своите разработки и да се ангажират с мерките срещу климатичните промени.

Имаме добри основи и трябва да ги развиваме, за да не останем само износител на ток, а и да участваме в развитието на новите технологии в енергетиката, подкрепи я зам.-министърът на иновациите Георги Ангелов. Той посочи, че "изкуственият интелект" е само маркетингово понятие, зад което стоят огромни масиви с данни.  

Като цяло Европа е сред лидерите в новите технологии - стои зад около една трета от всички иновации в глобалната система като мерките за енергийна ефективност, улавяне и съхранение на въглероден диоксид и т.н., подчерта и Мария Трифонова, зам.-ръководител на Net Zero Lab. Тя обаче припомни, че това се случва на фона на недостиг на финансовите средства, за да бъде осъществена енергийната трансформация.

Доклад на организацията потвърждава липсата на връзка между научните среди и бизнеса и институциите, което възпрепятства комерсиализацията на разработките и трансфера им към индустрията. Предизвикателство за сектора е и липсата на работна ръка и фрагментираната изследователска инфраструктура.