Защо китайските технологични компании се насочват към Хонконг

В хотелско фоайе в Хонконг, робот доставчик спира пред един от асансьорите, когато вратите се отварят и един от гостите излиза. Роботът изчаква и след това влиза в кабината. Това изглежда като елементарна задача, но в действителност не е. За да работи в оживения хотел, роботът трябва да се придвижва през сграда, без да нарушава комфорта на гостите или работата на служителите, разказва BBC.

Компанията, която стои зад робота, Yunji, е технологичен стартъп от континенталната част на Китай, която иска да използва Хонконг като трамплин за успешно разширяване в чужбина.

„Целта е продуктът ни да успее в Хонконг и след това да се разширим навън“, изтъка вицепрезидентът на фирмата Си Юнпън.

Хонконг става все по-важен център за технологичните компании от континентален Китай като място за набиране на средства, тестване на продукти с международни клиенти и изграждане на доверие за разширяване в чужбина.

Това е важно, тъй като САЩ и европейските държави стават по-предпазливи към подобни китайски компании. Тези страни се страхуват от държавен шпионаж и прекомерно китайско господство в техните технологични сектори.

За технологичните фирми от континентален Китай това означава, че ще им бъде по-трудно да си осигурят достъп до капитал, клиенти и доверие на някои международни пазари. Затова те се насочват първоначално към Хонконг.

Миналата година броят на фирмите от континентален Китай, листнати на Хонконгската фондова борса, се е увеличил до 76 в сравнение с 30 през 2024 г., което е ръст от 153%, изчислява PricewaterhouseCoopers.

Агенцията за насърчаване на инвестициите в специалния административен район Invest Hong Kong също така отчете увеличение от 3 броя на фирмите от континенталната част на страната, на които е помогнала да разширят дейността си на територията, като иновациите и технологиите са сред водещите сектори.

Сяомън Лу, директор в консултантската фирма Eurasia Group, казва, че технологичните фирми от континентален Китай „се пренасочват към Хонконг“ за реализиране на първично публично предлагане (IPO), тъй като „геополитическите препятствия помрачават мечтите им“ да с листнат в Ню Йорк.

„В днешно време Хонконг е най-доброто място за привличане на глобални инвеститори и за позициониране на тези компании като играчи, които не са напълно ограничени от границите на континенталния пазар“, добавя тя.

Този засилен фокус върху Хонконг се случва в момент, когато китайското правителство се стреми страната да постигне по-голяма „технологична самостоятелност“.

Значителното намаляване на нуждата от чуждестранен хардуер и софтуер сега е в центъра на икономическата политика на Пекин, особено по отношение на изкуствения интелект (AI) и полупроводниците.

Това е ключов фокус на новия петгодишен план на страната, който разглежда технологиите не само като икономически, но и като стратегически приоритет предвид напрежението със САЩ.

В този контекст „стратегическата стойност на Хонконг за високотехнологичните китайски компании“ се е увеличила, коментира Пол Триоло, базиран във Вашингтон партньор в консултантската фирма DGA Group.

За Yunji това означава да докаже, че роботите ѝ могат да работят в реални международни условия. Компанията, която произвежда роботи за хотели, болници и фабрики, листна акциите си в Хонконг през октомври миналата година в стремежа си да разшири инвеститорската си база извън континенталната част на страната.

MiningLamp Technology, китайска компания за AI софтуер, стартира дейност в Хонконг през същия месец. Нейният основател нарича Хонконг „станция за трансфер на съответствие с изискванията за данните“, където фирми от континентален Китай, като неговата, могат да видят как се справят с трансграничните потоци от данни и да изградят процеси за съответствие, преди да се насочат към други пазари.

Но дори ако фирма от континентален Китай успее в Хонконг, тя все още може да се сблъска с бариери в чужбина.

Правителствата в САЩ и Европа затегнаха националните регулации за сигурността на китайските инвестиции и технологии, позовавайки се на опасения относно достъпа до данни и стратегическа инфраструктура. Някои страни, като САЩ и Великобритания, също така предприеха действия за ограничаване или постепенно премахване на китайските доставчици от телекомуникационните си мрежи.

Западните държави се опасяват и от управлението и прозрачността на китайските фирми. Скандалът с Luckin Coffee остава поучителен разказ за много международни инвеститори, след като китайската компания призна, че е манипулирала продажбите.

Разкритието доведе до отписване на акциите ѝ от борсата Nasdaq в Ню Йорк през 2020 г.

В същото време Хонконг не е толкова привлекателен за международни компании и инвеститори, колкото беше преди. След масовите продемократични протести през 2019 г. властите наложиха всеобхватен закон за националната сигурност. Десетки активисти, опозиционни политици и журналисти бяха арестувани или затворени съгласно законите за сигурност. Представители на Пекин и Хонконг твърдят, че мерките са били необходими за възстановяване на стабилността и реда, но критиците казват, че това е ограничило рязко политическите свободи.