Lam’on ще търси нови инвеститори за разширяване на производството извън България

Как се ражда, развива и подготвя за излизане на пазара една нишова „зелена“ идея от български стартъп, в България? За процеса от идея „на салфетка“ до реално работеща компания, която произвежда биоразградимо фолио и опаковки – разговаряме с Анджела Иванова, съосновател на Lam’on.

Екипът на компанията се състои още от Гергана Станчева, съосновател, и доц. д-р Филип Ублеков - експерт биополимери, технолог и отговорник развойна дейност в компанията.

Как се роди идеята за производство на биоразградимо фолио?

Идеята се роди през 2017 г. И аз, и Гергана идваме от печатната индустрия. Аз се занимавам с фотография и предпечат от години, а тя е дизайнер и илюстратор. И двете в ежедневието ни постоянно прилагахме ламиниращо пластмасово фолио. На Гергана често ѝ се налагаше да съветва клиенти какво фолио да използват.

Един ден се заговорихме, че искаме да си закупим биоразградимо фолио, което да предложим на печатницата, с която работех, и на други клиенти. Открихме няколко варианта на полуразградими продукти. Поръчахме си мостри от САЩ и Тайван, за да ги видим и да решим от кое да започнем да купуваме, но се оказа, че са оксоразградими фолиа. Тези оксоразградими пластмаси обаче вече са забранени от Европейския съюз (ЕС), но все още се намират като производство на другите континенти с по-свободни регулации. Около 40% от тези продукти са базирани на петрол и замърсяват природата.

Тогава двете започнахме да мислим какво можем да направим ние, за да решим този проблем. И двете сме били винаги много ангажирани към околната среда. Тогава моя близка приятелка - Ели Щерева, проектен координатор в „Клийнтех България“, компания-представител на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), ни каза, че институтът отваря програма с цел подпомагане на компании със „зелени“ идеи, дори само „на салфетка“, каквато беше нашата, да валидират нуждата от техния продукт на пазара и да стартират структурирането на някакъв бизнес план и крайна цел. Приеха ни в тази програма,  класирахме се на второ място на национално ниво, и отидохме на международните финали в Кипър. Там осъзнахме не само, че това е нишов продукт – печатната индустрия не беше предмет на интерес на другите компании на финалите, но и затвърдихме желанието си да продължим да работим заедно.

През това време установихме контакт с доц. д-р Даринка Христова от БАН. Тя ни помогна много с насоки към разработки за различни биополимери, но най-ключовото беше, че ни запозна и с доц. д-р Филип Ублеков, който вече е официалният трети член на нашата компания. С него кандидатствахме в акселератора на EIT и получихме грант в размер на 15 хил. евро за разработката на продукта и стратегия за излизане на пазара.

Първоначално се спряхме на полимлечна киселина, която се използва широко в медицината, особено за изкуствени стави и други изделия, като основна суровина за производство на фолиото. Дадохме си сметка, че само с нея няма как да стигнем до абсолютните качества на фолиото, което печатната индустрия изисква, затова започнахме да търсим и други производители на суровини и добавки, за да постигнем търсените свойства и качества на продукта.

Успоредно с това се свързахме с компания в България, която произвежда стандартни фолиа, и с тяхна помощ направихме индустриалния прототип на фолиото.

Уви, в България до голяма степен има сериозна пропаст между науката и бизнеса и, съответно, нямаше бази с работещи екструдери – машините за производство на фолиа, които да можем да ползваме за разработката. Наложи ни се директно да скочим на индустриално ниво. Това ни създаде доста главоболия, защото в лабораторно ниво работиш с 1 кг на час, а в следващия момент отиваш в голяма компания с голяма машина и тя „изяжда“ 200 кг на час. Всяка грешка означаваше сериозни финансови загуби, а имаше риск да компрометираме и машината.

Така направихме първия си качествен прототип – ролка фолио, с не толкова хубави оптични свойства.

Снимка: Lam'on

В края на 2019 пък стигнахме и до финалите на The Chivas Venture, което ни даде втората финансова хапка от 30 хил. долара – 20 хил. от журито и още 10 хил. от публичния вот. През миналата година победихме и в конкурса на BASF за зелени идеи - BASF Innovation Hub. Все повече големи компании дават възможности за нови разработки, които да се позиционират. Бих казала, че стартиращите компании трябва да участват в повече такива програми, за да си осигуряват финансиране, както и да създават контакти и да се позиционират на пазара. Винаги участията в такива програми са от полза и са прекрасна възможност за всички стартъпи да реализират мечтите си.

Тъй като всеки един компромис с температура, скорост на изтегляне на фолиото и други условия ни струва много, а и гоним резултат, който не е познат на производителите на стандартните продукти. Така, след като стигнахме абсолютния ни прототип,  решихме че ще търсим начин да  затворим производство под наш покрив, за да имаме контрол над целия процес.

През 2020 г. Саша Безуханова и Светозар Георгиев се присъединиха като ангели-инвеститори в компанията. Това беше моментът, в който си дадохме тласък да работим за набавянето на по-сериозната инвестиция, която дойде тази година.