Бащата на количественото облекчаване пред Investor.bg: Централните банки искаха да създадат инфлация и успяха

 - Тогава дигиталните валути на централните банки революция ли са, или добре познатата парична система, но в нова дигитална дреха?

ЕЦБ често подчертава „цифровия“ аспект на CBDC като новост. Но това не е вярно. Ние използваме BDC, тоест банкова цифрова валута, отдавна: именно частните търговски банки използват и управляват електронни пари (e-money) и портфейли от десетилетия. Така, че това не е новост в света на валутите.

Друг аспект обаче е нов и това е „C“ в „CBDC“. CBDC са предназначени да сложат край на банковата система в днешния ѝ вид. В крайна сметка тази трансформация може да бъдат придружена от забрана за ползване на пари в брой, тъй като тяхната функция за „програмируемост“ – от която централните банкери са много развълнувани – работи само ако няма алтернативен разплащателен метод. Има вероятност с цифровите валути на централните банки „нашите пари“ да се превърнат в условни пари. С други думи, всеки път, когато харчим, ние на практика трябва да подадем заявление, за да ни бъде разрешено да използват нашите пари за тази цел по това време и на това място в зависимост от доминиращата (зелена?) политика в този момент.

 - Не закъсняха ли твърде много централните банки с развиването на CBDC? В един свят на бързопроменяща се среда, включително и в по-консервативни направления като финансите, централните банки не губят ли все повече релевантност?

Това е слабоизвестен факт, но централното банкиране е ново изкуство, както разпознава проф. Чарлз Гудхарт от London School of Economics през 90-те години. По-голямата част от централните банки са създадени през последните 150 години. Преди това „централно банкиране“ не е съществувало: така че имаме хилядолетия човешко развитие без централни банкери. От тази гледна точка, да, централните банки са ненужни институции. И все пак, ако парите като институция, а и централното банкиране, се използват разумно, както е било в Германия, когато все още за това отговаряше Bundesbank, в Япония през по-голямата част от следвоенния период (до 90-те години) и в Китай през последните 40 години, тогава те може да стимулират по-бърз икономически растеж и по-добър стандарт на живот за мнозина.

- Могат ли дигиталните валути на централните банки да са алтернатива на криптовалутите? Могат ли да обслужват една и съща целева група потребители?

Цифровите валути на централните банки работят на напълно различна основа от криптовалутите. Тези валути е по-вероятно да се съревновават с традиционните форми на пари, като физически пари и банкови депозити, тъй като те предлагат цифрова алтернатива, подкрепяна от правителството. Криптовалутите, от друга страна, е по-вероятно да се конкурират с други цифрови активи и да обслужват потребители, които ценят децентрализацията и финансовата поверителност. Степента, до която те ще се припокриват или ще се конкурират за потребителите, ще зависи от различни фактори, включително правителствени политики, потребителски предпочитания и продължаващото развитие както на цифровите валути на централните банки, така и на криптовалути.

 - През 1995 г. предложихте нова парична политика за бързо справяне с банковите кризи, станала известна като "количествено облекчаване". Толкова години по-късно как я оценявате?

Както споменах, централната банка на Япония отказа да приложи моите предложения за политика „количествени облекчения тип 1“ и „количествени облекчения тип 2“. Според мен централната банка е имала намерението за целенасочено удължаване на рецесията, за да създаде подходящи институционални условия за структурна трансформация на икономиката, съпроводени и от политически промени.

Всъщност, предложенията ми за „количествени облекчения“ се основават на моята количествена теория за дезагрегиран кредит, която е изключително успешна. Моята теория показва, че банковият кредит за производствени цели осигурява растеж без инфлация, докато банковият кредит за закупуване на съществуващи активи (било то имоти, стокови пазари и др.) причинява инфлация в даден финансов пазар, с последващи банкови кризи, а банковият кредит за потребление причинява инфлация на потребителските цени.

За съжаление, имахме много примери в световен мащаб през последните 30 години, които доказаха достоверността на моята иновативна икономическа теория: нейният успех се дължи на факта, че тя описва реалността такава, каквато е и ни помага да предсказваме бъдещето с голяма доза сигурност (както направих с инфлацията в началото на Covid кризата). От друга страна, съм натъжен, че централните банки не я използват, за да подсигурят висок, устойчив и справедлив икономически растеж (без инфлация и без банкови кризи). Все пак съм обнадежден, че именно това може да се случи в България през това десетилетие. Държавата може да удвои своя БВП, да създаде работни места и богатство за местното население, базирайки се на моята теория

- Европейската централна банка натрупа облигации на стойност 1,7 трлн. евро, които купи по време на пандемията от Covid-19. Как да процедира оттук нататък с тях?

Централните банки се занимават с покупка и продажба на ценни книжа. Дали те са издадени през 2020 г., или преди това, е по-малко важно. Ключовият въпрос е количеството на създадения кредит и разпределението му към продуктивна употреба срещу спекулация или потребление.

Централните банки също могат да държат необслужвани активи в баланса си без проблеми. Неотдавнашното предупреждение на шведската централна банка, че може да фалира, ако не получи много милиарди бюджетни пари от правителството, е трик и политически ход. Централните банки създават парите, които се използват от правителството, така че не е логично централната банка да изисква парите на данъкоплатците за свои собствени цели. На такива централни банкери трябва да се каже, че лицензът им е отнет и икономиката отсега нататък ще продължи без централна банка – такъв е случаят в САЩ през по-голямата част от историята им и икономиката им „процъфтява“.

- Можете ли да направите прогноза конкретно за икономическото развитие на България?

Макар и да не съм запознат в детайли с българската икономика, аз съм сигурен в икономическия потенциал на страната Ви. Вярвам, че той може да бъде реализиран, ако правилните икономически политика бъдат въведени. Качеството на човешкия капитал е несравним: някои от най-силните ми студенти във Великобритания са били именно български студенти. Знам, че държавата има силни традиции в точните науки (математика, физика, инженерство, технологии), а това е предпоставка за успех в бързо дигитализиращият се пазар. Държавните управници могат да развият мъдра индустриална стратегия, за да използват това национално предимство, и да изкачат държавата по стълбицата на „добавена стойност“ в сферата на услугите и стоките. Това ще позволи на много от тези умове да остават в страната и да развиват своите идеи именно тук. По този начин държавата ще забогатее.