Деан Тодоров: Управлението на валутния риск остава важна тема и след въвеждането на еврото

Деан Тодоров е водещ експерт в корпоративните финтех услуги за международни валутни плащания. Кариерата му в сектора започва в Лондон. От 2021 г. е директор за България в iBanFirst, като утвърждава компанията като стратегически партньор за българския бизнес на глобалните пазари.

– Г-н Тодоров, остава ли валутният риск при трансакциите в евро, след като България ще влезе на 1 януари догодина в еврозоната?

– Да, валутният риск остава при всички трансакции, които включват превалутиране между евро и друга валута, с която не е във валутен борд. С други думи, при търговия с валути като щатски долар, унгарски форинт, китайски юан българският бизнес продължава да бъде изложен на валутни колебания. Затова управлението на валутния риск остава важна тема и след въвеждането на еврото.

Съществената промяна за българските компании е, че отпада необходимостта от превалутиране между лев и евро, което до момента беше най-често използваната валутна операция в страната. Това улеснява финансовата част на международната търговия, намалява разходите и административната тежест.

– Отразява ли се на цената на трансакциите валутната волатилност? По какъв начин осигурявате ценообразуване, което да е конкурентно за клиентите?

– Валутната волатилност се отразява на цената дотолкова, доколкото движението на курса има пряко влияние върху стойността на валутата в момента на превалутиране. Именно поради това при по-големи обеми много компании използват инструменти за т.нар. хеджиране на валутен риск, т.е. фиксиране на валутен курс днес за плащане, което предстои в бъдеще. Това осигурява предвидимост при бюджетирането и позволява на бизнеса да защити своя марж на печалба независимо от движението на пазара.

По отношение на самото ценообразуване при превалутиране, то е пряко обвързано с пазарните условия. Работим с водещи международни банки като доставчици на ликвидност, което ни позволява да осигурим конкурентни курсове, като обединяваме обемите на клиенти от цяла Европа. Така българските компании получават условия, които обичайно са достъпни за много по-големи корпоративни клиенти.

– Как се постига висока скорост при трансграничните плащания? Къде най-бързо и къде най-бавно достигат преводите?

– Скоростта на трансграничните плащания зависи от няколко ключови фактора, сред които дестинацията, валутата, данните на бенефициента, броят на посредническите банки и моментът на иницииране на превода.

По добре развити и автоматизирани платежни коридори, като тези на щатския долар към Съединените щати и на британския паунд към Великобритания, повечето преводи достигат до банката на получателя в рамките на под два часа според наше скорошно проучване. Това се дължи на високата степен на автоматизация, утвърдените банкови мрежи и добрата свързаност между финансовите институции.

При други дестинации например, като Китай и Хонконг, преводите в щатски долари по-често отнемат повече време. Основните причини са часовите разлики, по-сложните регулаторни изисквания и по-дългите банкови маршрути, през които преминават средствата.

– Какви проверки правите на трансакциите при преводите? Има ли нови изисквания за сигурността на разплащанията?

– Проверките са стандартна и задължителна част от всеки международен превод и са насочени към предотвратяване на измами и спазване на регулаторните изисквания. Те включват проверка на получателя, на детайлите по плащането и при необходимост на придружаващите документи, като фактури или договори, въз основа на които се извършва преводът.

На практика най-честите забавяния не са резултат от по-строги изисквания, а от непълна или неточна информация, например разминаване в името на получателя или неясно основание за плащане. Когато данните са коректни и документите са предоставени още при инициирането на превода, трансакциите преминават значително по-бързо през системата.

Изискванията за сигурност са все по-добре автоматизирани и стандартизирани. Това повишава прозрачността и сигурността на плащанията.

– Колко са държавите, до които фирмите изпращат и получават средства? Коя е най-екзотичната валута, на която трябваше да предложите обменен курс?

– Фирмите могат да изпращат и получават средства до почти всяка държава с функционираща финансова система. Ограниченията са свързани основно със санкционни режими и към момента обхващат много малък брой държави, като например Русия.

Все по-често виждаме български компании, които работят с по-нетрадиционни валути като китайски юан, арабски дирхам и други валути от Близкия изток и Азия. Това е ясен сигнал за разширяването на географския обхват на българския бизнес и за по-активното му участие в глобалната търговия.

– Компанията iBanFirst е специализирана в предлагането на решения с трансгранични плащания за малки и средни предприятия, имате ли същите услуги и за частни лица?

– На европейско ниво основният фокус на iBanFirst са малките и средни предприятия с международна дейност. Това е сегментът, в който виждаме най-голяма нужда от по-ефективни решения, по-добра прозрачност и по-активно управление на валутния риск.

В България обаче работим и с някои от най-големите компании на пазара. Причината е, че местният пазар е значително по-малък в сравнение с водещи икономики като Германия, което ни позволява да предложим конкурентни условия и на компании с по-големи за пазара обеми на валута, както и обслужване, което отговаря на техните нужди.

Що се отнася до частните лица, ние не сме масов доставчик на услуги за този сегмент. Работим с физически лица единствено в специфични случаи, например когато имат нужда да закупят актив в чуждестранна валута, като недвижим имот или инвестиция извън страната.

– Ориентират ли се клиентите към продукти за хеджиране на валутния риск?

– Да, и все повече. Хеджирането на валутния риск на практика е единственият начин бизнесът да постигне предвидимост на валутния курс във времето и да защити своя марж на печалба при бюджетиране.

Компаниите, които имат разсрочени плащания по международни сделки в рамките на няколко месеца, все по-често използват такива инструменти. Това им позволява да планират спокойно, независимо от краткосрочните колебания на пазарите.

Когато започнах работа в този сектор преди близо девет години, хеджирането в България беше практика почти изцяло запазена за най-големите компании, често дъщерни дружества на международни групи и пазарни лидери в своите индустрии. Днес картината е различна. Благодарение на развитието на пазара и по-добрия достъп до такива инструменти, все повече български компании могат да си позволят активно управление на валутния риск и да защитят маржовете си. Това е важна и много позитивна промяна за конкурентоспособността на бизнеса.

– Как се постига най-добрият марж при трансграничните плащания?

– Има няколко практически начина компаниите да оптимизират разходите си при трансгранични плащания. На първо място това е договарянето с контрагентите как се разпределят таксите по превода. Когато таксата се споделя между изпращача и получателя, разходът за нареждащата страна е значително по-нисък.

В рамките на Европейския съюз компаниите могат да използват SEPA и SEPA Instant плащания, които са бързи и в много случаи безплатни, като при някои платежни институции се прилага символична такса за административни разходи.

Когато и изпращачът, и получателят са клиенти на iBanFirst, преводите между тях са мигновени и без допълнителни такси. В комбинация с конкурентно ценообразуване при превалутиране това позволява на бизнеса да постигне значително по-добър общ марж.

– По какъв начин влияе политическата нестабилност на разплащанията на бизнеса?

– Политическата нестабилност в глобален план има пряко отражение върху финансовите пазари и е един от основните фактори за валутна волатилност. Търговски конфликти, геополитически напрежения или промени в икономическата политика на водещи икономики като САЩ могат бързо да се отразят върху валутните курсове и да увеличат несигурността за бизнеса.

На местно ниво ситуацията в България е по-различна. Благодарение на валутния борд българският лев е обвързан с еврото, което означава, че вътрешнополитическите процеси у нас сами по себе си са имали ограничено влияние върху валутния курс в последните десетилетия, освен ако не са били част от по-широки процеси с отражение върху цялата еврозона. Този принцип се запазва и с въвеждането на еврото, чийто курс отразява икономическите и политическите процеси във всички държави от еврозоната. Това не важи в същата степен за други валути от региона като румънската лея или унгарския форинт, чиито движения често са много пряко свързани със случващото се на местно ниво.

– Какво съветвате клиентите, когато ви потърсят за услуга? Има ли фирма, с която сте започнали да работите преди десет години?

– Като платежна институция ние нямаме правото да даваме инвестиционни или търговски съвети. Това, което правим, е да обясняваме по ясен и достъпен начин какви услуги предлагаме, за кои компании са подходящи и при какви условия могат да бъдат използвани.

Поддържаме клиентите информирани за пазарната среда, за решенията на Европейската централна банка и Федералния резерв, които са сред ключовите фактори за валутните движения. Така те могат сами да вземат информирано решение, базирано на собствените си нужди и риск профил.

Взаимоотношенията, които изграждаме с клиентите, са дългосрочни. Имам клиенти, с които работя още от първите си месеци в сектора през 2017 г., тоест вече близо девет години.

– С какво вашата платформа е по-добра от тази на конкуренцията?

– Платформата е важна, но тя е само част от цялостната стойност, която предлагаме на клиентите. Във всяка държава, в която оперираме, разполагаме с екипи от валутни специалисти, които са на разположение за съдействие при регистрация, работа с платформата, пазарна информация, сделки с по-големи обеми и проследяване на плащанията.

За българския пазар човешкото отношение и възможността да говориш с конкретен човек са изключително важни. Ние заставаме до клиентите си в ключови моменти, като подготовката за въвеждането на еврото или разрастването им на външни пазари, и им помагаме да бъдат информирани и подготвени.

Комбинацията от високотехнологична платформа, достъп до валутни експерти, както и допълнителните обучителни материали и събития, които организираме, е това, което ни отличава и изгражда доверие в дългосрочен план.

– Какви са прогнозите ви за движение на основните световни валути?

– Прогнозите за валутните пазари са динамични и се променят постоянно в зависимост от геополитическите развития и решенията на централните банки.

Към момента очакванията са, че щатският долар ще остане относително силен. Американската икономика продължава да показва по-голяма устойчивост в сравнение с други големи икономики, а голяма част от негативните фактори за долара вече са отчетени в текущите нива на курса. Дори структурната надцененост на долара, която често се оценява в диапазона от 10 до 15 процента, е широко обсъждана и включена в пазарните очаквания.

Исторически погледнато, една валута може да остане скъпа за дълъг период, стига да има силно търсене на активи, деноминирани в нея. В момента това продължава да важи за долара.

– Могат ли финтех компаниите без банките? Променят ли те правилата при разплащанията?

– Банките са наши доставчици на ликвидност и основна част от веригата за изпълнение на плащанията. В този смисъл двата сектора са силно взаимосвързани.

Това, което се променя, са правилата в посока по-добра свързаност, по-висока прозрачност и по-голяма сигурност. Банките стават все по-дигитални, а финтех компаниите печелят все по-голямо доверие от страна на клиентите.

Преди десет години финтех компаниите често бяха възприемани с недоверие или като заплаха. Днес все повече хора и компании виждат бъдещето като съвместно развитие между банки и финтех, при което двете страни допълват силните си страни в полза на клиентите.