Може ли Европа да убеди Тръмп, че има роля в бъдещето на Украйна?

Европейските лидери са объркани. Набързо свиканата среща по сигурността в Париж в понеделник е доказателство за това.

Те все още се опитват да се съвземат от факта, че не бяха поканени от САЩ на преговорите с Русия за бъдещето на Украйна. Американският президент Доналд Тръмп заяви в неделя, че може да се срещне с руския държавен глава Владимир Путин „много скоро“.

Може ли Европа, подложена на натиск, да остави настрана политическите си различия и вътрешни икономически проблеми, и да излезе с единен фронт по отношение на разходите за отбрана и бъдещето на Украйна, включително потенциалното изпращане на войски там, за да си извоюва място на масата за преговори?, пита анализаторът Катя Адлър в свой коментар за BBC. 

Европа ще се опита

В понеделник сутрин британският премиер сър Киър Стамър заяви, че Великобритания е „готова и желае да изпрати войски на терен“. Дори в Германия, в навечерието на разгорещените избори, говорителят по външнополитически въпроси на ХДС (Християндемократическия съюз) – партията, която се очаква да запише най-добър резултат, заяви, че най-голямата европейска държава в света също би се ангажирала с войски в „миротворческа“ роля, с международен мандат.

Очевидно е, че администрацията на Тръмп не е на 100% сигурна какво иска да прави по отношение на Украйна. Имаше редица смесени сигнали през уикенда. Това дава на Европа малък прозорец от възможности да опита да убеди американския президент, че е негов безценен партньор.

Европа се надява, че чрез срещата в Париж ще се задвижи по две основни теми, повдигнати от Доналд Тръмп – Старият континент да харчи повече за собствената си отбрана и да изпрати войски в Украйна след прекратяване на огъня. Европейските лидери настояват и Киев да бъде директно включен в разговорите за примирие. Те отдавна поддържат гледната точка, че няма как да има решения за Украйна без участието на Украйна.

Но за Европа срещата е дори повече от това. Тя е хладното осъзнаване – ужасяващо, но не съвсем неочаквано, че за администрацията на Тръмп приоритет не са нито отношенията с европейските партньори, нито отбраната им.

Европа е разчитала на САЩ за сигурността си от Втората световна война насам. В зависимост от параметрите на руско-американските преговори за Украйна и до каква степен те ще окуражат Путин, съществува и страх в Европа, че може да последва промяна на архитектурата на сигурността на континента.

Исторически погледнато, Путин е недоволен от разрастването на НАТО на изток. Руските съседи – малките, бивши съветски балтийски държави, както и Полша – сега се чувстват особено уязвими.

Не всички европейски държави ще бъдат на срещата по сигурността в понеделник, а само тези, които разполагат с военна мощ – Великобритания, Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Дания, която да представлява и балтийските и северни държави, ще присъстват още председателят на Съвета на ЕС и генералният секретар на НАТО. С другите държави ще има последващи срещи.

Какво може да се случи на парижката среща?

Дори на малкото парижко събрание ще бъде трудно, дори и невъзможно, да се постигне съгласие за конкретни увеличения на разходите за отбрана. Полша планира да похарчи 4,47% от БВП за отбрана през 2024 г. Великобритания се бори да достигне 2,5% от БВП, но все още неуспешно.

Лидерите на тези държави обаче могат да поемат ангажимент да се координират по-добре, да харчат повече в рамките на НАТО и да подкрепят в по-голяма степен следвоенното възстановяване на Украйна. Очаква се ЕС също да повиши усилията си в посока сигурност.

До голяма степен срещата в Париж ще се фокусира и върху въпроса за изпращането на войски в Украйна след прекратяването на огъня.

Обсъжданата идея не е за мироопазващи войски, а по-скоро за сили за допълнителна сигурност, разположени зад, а не на евентуалната линия на прекратяване на огъня.

Целта е европейското военно присъствие да бъде в три направления. От една страна, да изпрати послание на украинците, че не са сами. Друго послание – към САЩ, ще покаже, че Европа дава своя принос към защитата на собствения си континент, а последното послание е към Москва – предупреждение, че ако наруши условията на евентуалното примирие, няма да се изправи само срещу Киев.

Това обаче е противоречива концепция, която може да не се хареса на избирателите. Например в Италия 50% от хората не искат да се изпращат повече оръжия към Украйна, камо ли да изпращат там синовете и дъщерите си, или братята и сестрите.