САЩ тестваха успешно междуконтинентална ракета, руският "отговор" е в изчакване

САЩ тестваха успешно междуконтиненталната балистична ракета Minuiteman III, част от ядрения арсенал. Пускът е бил преди ден от базата "Вандербилд" в Калифорния и с учебна бойна глава ракетата е прелетяла над 6700 км, съобщава Newsweek. Изданието обръща внимание, че на 19 май се чакаше тест на руската междуконтинентална ракета "Ярс", който не се състоя.

САЩ използват само този тип междуконтинентални ракети в своя ядрен арсенал и се смята, че имат към 400 такива ракети, разположени в няколко щата. През 2024 г. Щатите са успели да извършат три успешни пуска, става ясно от данни на Федерацията на американските учени. От 2029 г. обаче ще започне замяната на тези ракети с ракетите Sentinel.

Анализите на американските учени показват, че Русия има няколко разработки на междуконтинентални ракети и "Ярс", която беше показана на парада за Деня на победата в Москва, е само една от тях. Ракетата може да бъде изстреляна от силоз или от мобилна платформа.

По данни на украинското военно разузнаване (ГУР) пускът на "Ярс" е бил планиран от мобилна плаформа в Свердловска област. По някаква причина обаче тест въобще не се състоя, отбелязаха от ГУР, а в Русия не отрекоха твърденията.

Г-7 осъди войната и потвърди подкрепата си за Украйна

Финансовите министри от Г-7 приключиха срещата си с изявление, осъждащо войната и в подкрепа на Украйна. В заключителното комюнике се отбелязват усилията за прекратяване на огъня. "Ако такова прекратяване на огъня не бъде договорено, ние ще продължим да проучваме всички възможни варианти, включително и увеличаване на натиска чрез санкции", се казва в изявлението.

По-рано имаше съобщения, че САЩ ще се противопоставят на споменаването на военния конфликт в Украйна и осъждането на действията на Русия.

Финансовите министри се ангажират, че руските активи ще останат замразени, както и че ще следят, че нито една държава или субект от държава, която финансира или подкрепя руската военна машина, няма да участват във възстановяването на Украйна. Според изчисленията на Световната банка то ще коства 524 млрд. долара.

Путин нареди създаването на буферна зона по границата с Украйна

Руският президент Владимир Путин нареди създаването на буферна зона по границата с Украйна, съобщиха от Кремъл, но без подробности. Той посети Курска област в началото на седмицата - визита, за която Москва съобщи ден по-късно, и в разговор с местните власти и доброволци коментира окупацията на Суми като част от идеята за буферна зона.

Суми е на разстояние от около 30 км от държавната граница и повечето военни анализатори оценяват, че превземането на града не е по силите на руската армия въпреки струпаните към 70 хил. военни в региона.

Миналия май руските войски опитаха настъпление в Харковска област също с поръчението за създаване на буферна зона, но стигнаха само до Вовчанск и Липци, които са на разстояние под 10 км от държавната граница. Данните на украинския Център за отбранителни стратегии сочат, че украинците държат под огневи контрол всички логистични пътища на руснаците в региона и не позволяват преминаването на река Вовча, което е ключово за последващо настъпление.

Украйна от своя страна също опитва да създаде своя буферна зона в Курска и Белгордска област. Операцията им още продължава и украинците удържат позиции в зоните около границата въпреки заявленията на Русия, че държи пълен контрол върху тези области.

Ситуацията в Покровското направление остава тежка

Сводката на Въоръжените сили на Украйна за 1184-ия ден от началото на пълномащабната война сочи, че в Курска област са се провели 21 директни сблъсъка, като Русия е извършила удари с 23 управляеми авиационни бомби. Бойни действия се водят около Теткино, Новий пут и Волфино.

Най-тежка за пореден ден остава ситуацията в Покровското и Новопавливското направление, където са регистрирани повече от една трета от бойните действия през миналото денонощие - 58. Интензивни са боевете в Лиман, където са регистрирани 12 бойни блъсъка. 

ВСУ отбелязва увеличаване на интензивността на бойните действия в Харковска област, където са регистрирани осем атаки.

Като цяло данните за миналото денонощие сочат 141 директни бойни сблъсъка. Русия е извършила и 56 въздушни удара, използвайки 130 управляеми авиационни бомби, както и към 5800 артилерийски обстрела по позиции на фронтовата линия и в близките населени места. 

И двете воюващи страни потвърдиха, че са получили списъци с 1000 имена на военннопленници, които да бъдат обменени. Това беше договорено по време на двустранната среща в Истанбул в края на миналата седмица.

Украинските дронове не спират да атакуват територията на Русия

За денонощие - от 20 часа на 21 май до 20 часа на 22 май, руското Министерство на отбраната съобщава за унищожени повече от 400 дрона - насочени основно към Тулска, Курска, Орловска бласт и Москва. Тази нощ атаките продължават и има данни за още 112 унищожени дрона.

Информацията за целите е оскъдна - заради атаките в Москва и Московска област бяха ограничени комуникациите. Летищата в руската столица останаха затворени през по-голямата част от деня.

В социалните мрежи се появиха информации за пожар в рафинерия в Рязанска област, за който стана ясно след разпространение на сателитни данни. Руски военни кореспонденти съобщават, че атакувани са още и химически завод в Новомосковск (Тулска област), както и завод за батерии и акумулатори в Липецка област.

ВВС на Украйна също съобщава за вълни от дронове, насочени към страната, като информацията се обобщава. 

Русия изглежда изчерпи запасите от управляеми авиационни бомби

Русия изглежда изчерпи запасите от упрявляеми авиационни бомби и в момента използва толкова, колкото може да произведе, сочи оценката на украинския военен анализатор Олександър Коваленко. Русия започна да използва евтините бомби от Втората световна война през пролетта на 2024 година, прилагайки модернизация (крила), която позволява придвижването им с около 50-70 км. Дистанцията е достатъчна, за да остави невредими руските изтребители, които остават на руска територия

С помощта на тези бомби беше унищожена защитата на Авдиевка, а пикът на използването им беше през лятото на миналата година, когато имаше седмици с над 1000 авиационни бомби по позициите на украинците на фронтовата линия и близките населени места и приграничните зони. От есента обаче броят им започна бавно да намалява и през последните месеци се задържа на около 3000-3200 на месец.

Това дава основание на Коваленко да смята, че натрупаните с десетилетия бомби вече са изчерпани и сега военните разчитат на ново производство.