Украйна се бори с недостиг в противовъздушна отбрана, докато Пентагонът забавя доставките

Украйна е изложена на риск от недостиг на оръжия за противовъздушна отбрана, след като преглед на военната помощ от страна на американското министерство на отбраната е довело до забавяне на доставките точно когато Москва засилва въздушните си атаки, съобщава Financial Times, позовавайки се на западни и украински официални лица.

Натискът върху доставките се е засилил след месеци на нередовни и по-малки от очакваните пратки вследствие на директивата на Пентагона от юни. Официални лица и анализатори предупредиха, че ако Москва продължи да ескалира или просто поддържа по-високия темп на ракетни и дронови атаки, украинските противовъздушни отбранителни единици ще се сблъскат с недостиг.

Забавянето е особено тревожно, тъй като други ракети, закупени директно от производителите по отделна програма – Инициативата за помощ за сигурността на Украйна, се произвеждат на партиди, водейки до пропуски между доставките.

Страните от Европейския съюз (ЕС) също наскоро се съгласиха да изпратят системи за противовъздушна отбрана и муниции от своите запаси и да закупят други от САЩ, за да могат да снабдяват Украйна, но тези доставки едва сега започнаха да пристигат частично.

Украинският президент Володимир Зеленски в понеделник проведе среща на щаба именно за укрепване на противовъздушната отбрана на критичната инфраструктура на Украйна, посочва от своя страна Укринформ.

„Днес проведох среща на щаба, фокусирана предимно върху технологични въпроси. Запасите от противовъздушни системи и ракети за тях, графика за производство, графика за доставка. Защитата на критичната инфраструктура на Украйна – преди всичко енергийния сектор. Руснаците отново концентрират ударите си върху нашите енергийни съоръжения“, заяви президентът.

Зеленски каза, че Украйна отговаря и ще продължи да отговаря на тези удари.

„Разбира се, имаме отговори на това и ще продължим да отговаряме, но основният приоритет е стабилността на системата“, подчерта президентът.

Според Зеленски на срещата на щаба са били изслушани и доклади за производството на дронове.

„Днес имаше и доклади от военните – за фронтовата линия и снабдяването на нашите сили. Най-голямо внимание се обръща на регионите Донецк, Харков и Запорожие. Руските удари срещу Херсон продължават. Интензивни активни боеве продължават и в граничните райони на региона Суми“, подчерта Зеленски.

Украйна продължава разговорите със САЩ

Междувременно началникът на кабинета на Зеленски обсъди в понеделник с държавния секретар на САЩ Марко Рубио руските удари по украински цели и му съобщи, че правителствена сграда, която е била атакувана в неделя, е била ударена от руска балистична ракета.

Началникът на кабинета Андрий Ермак написа в Telegram, че с Рубио са обсъдили военната помощ на САЩ за Украйна, гаранциите за сигурността на Украйна, които се обсъждат с съюзниците на Киев, и засиления натиск върху Русия.

„Те убиват цивилни и деца, унищожават нашата инфраструктура. За първи път врагът атакува украинската правителствена сграда – ударът беше нанесен с балистична ракета „Искандер“, написа Ермак.

В отделен пост Йермак заяви, че е провел видеоконференция с националните съветници по сигурността на Великобритания, Франция, Германия и Италия.

Той каза, че дискусията е продължение на срещата в Париж миналата седмица с украинските съюзници в рамките на Коалицията на желаещите и заяви, че „е необходимо по-нататъшно укрепване на позициите на Украйна в противопоставянето на руската агресия“.

ЕС се опитват да координират първите съвместни санкции с Тръмп

В понеделник най-високопоставеният служител на ЕС по санкциите посети Вашингтон с екип от експерти, за да обсъдят първите координирани трансатлантически мерки срещу Русия, откакто президентът Доналд Тръмп се върна на поста си, предава Ройтерс.

Тъй като Москва продължава да бомбардира украински градове повече от три седмици след срещата на Тръмп с руския президент Владимир Путин на срещата на върха в Аляска, европейските лидери се надяват, че американският президент най-накрая е готов да изпълни многократните си заплахи за действие.

В неделя, след като най-голямата въздушна атака от началото на войната досега удари правителствени сгради в Киев, Тръмп заяви, че е готов да премине към втора фаза на ограниченията, което е най-близкото до обявяване на нови санкции, до което е стигал досега.

ЕС не даде много подробности за мисията на своя пратеник по санкциите Дейвид О'Съливан в САЩ. Но ако той успее да координира пакет с американците, това ще бъде първият път, когато това се случва, откакто Тръмп се върна на поста. Санкциите бяха редовно координирани между Европа и САЩ по времето на предшественика на Тръмп – Джо Байдън.

Съединените щати все още не са се присъединили към ЕС, Великобритания и Канада в усилията им да понижат ценовия таван на глобалните продажби на руски суров петрол до 47,60 долара за барел, след като световните цени спаднаха до такава степен, че по-ранният ценови таван вече няма голямо влияние.

Тръмп обаче обяви високи мита върху вноса на САЩ от Индия, позовавайки се на покупките ѝ на руски суров петрол.

В петък Тръмп заяви, че ще уреди войната, „или ще има адски последствия“. В неделя, когато репортер в Белия дом го попита дали е готов да премине към „втората фаза“ на санкциите срещу Русия, Тръмп отговори: „Да, готов съм“.

Той не даде подробности, но цените на петрола в понеделник се повишиха с 1 долар.