Горящи рафинерии и терминали - Киев продължава да налага своите санкции на Русия

Най-успешните и ефективни санкции срещу Русия са горящите руски рафинерии, терминали и петролни бази, каза украинският президент Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение за 1299-ия ден от началото на пълномащабната война. "Руската война е фактически функция от петрола, газа и другите енергоресурси", коментира той, отбелязвайки последните поражения по руската енергийна инфраструктура. Министерството на отбраната регистрира към 200 унищожени дрона през почивните дни.

Преди седмици американският президент Доналд Тръмп обеща затягане на натиска, за да бъде прекратена войната. В пост в своята социална мрежа Truth Social преди ден обаче той посочи, че ще изпълни своето обещание за сериозни санкции и мита, ако и другите страни от НАТО се присъединят към тях и също така спрат да купуват и руски петрол. Пред журналисти при завръщането си във Вашингтон след уикенда американският президент посочи, че между Владимир Путин и Володимир Зеленски има "необяснима ненавист" и те са неспособни да разговарят.

През август украинските дронове атакуваха осем ключови руски рафинерии на разстояние до около 1000 км от границата, намалявайки капацитета за преработка на петрол в страната с около 17% до 20% и предизвиквайки дефицит и рязко поскъпване на горивата в поне 10 руски региона.

Ударите продължават и през септември, като през уикенда беше поразена рафинерия на "Лукойл" в Смоленска област, рафинерията на "Роснефт" в Уфа (Република Башкортостан), както и една от най-големите рафинерии в Русия - в Кириши (Ленинградска област), която е собственост на "Сургутнефтегаз". Капацитетът на предприятието е 20 млн. тона петрол годишно.

Сателитни данни от последните дни потвърждават мащабни пожари в рафинериите, но пораженията все още се оценяват.

В петък при масирана атака в Ленинградска област беше подпален и най-големият петролен терминал на Русия в Балтийско море - Приморск.

В нощта срещу 15 септември Министерството на отбраната на Русия е свалило 6 дрона над Белгородска област, сочи сводката.

Украинските ВВС съобщават за нови вълни с дронове по територията на страната. Използвани са 84 дрона и три зенитни ракети С-300, изстреляни от КУрска и Белгородска област. Системите за ПВО и за радиоелектронна борба са свалили 59 дрона от различни видове. Има информация за поражения по рафинерия в Черниговска област.

Украйна атакува и индустриалната и друга критична инфраструктура в Русия

Ударите в тила на Русия не се ограничават с енергийна инфраструктура. Има данни за взривове по жп инфраструктура в Орловска област, при които са се подпалили цистерни с горива. В Ленинградска област - между Санкт Петербург и Псков, също има взрив на жп линия, при който са дерайлирали 15 цистерни, но без да се подпалят. Украински дронове атакуваха и химическия завод "Метафракс" в Пермска област (на над 1600 км от украинската граница), който произвежда метанол и други химически продукти.

Регулярно под обстрел са военни бази, складове за оръжия и системите за противовъздушна отбрана (ПВО) в Крим и в приграничните руски области. По непотвърдена информация в турски медии заради недостига Русия е предложила на Турция да купи обратно системите С-400, които предостави през 2019 година. Те станаха причина за сериозни конфликти между Анкара и Вашингтон и така и не бяха интегрирани в защитата на Турция.

През 2023 година САЩ официално предложиха на страната да прехвърли системите на Украйна, но Анкара отказа.

Русия е похарчила над 1 трлн. долара за войната в Украйна

Според изчисления на военното разузнаване на Украйна (ГУР), до които достъп има украинското издание "Зеркало недели", Русия харчи по 850 млн. долара на ден, или по около 25 млрд. долара на месец, за войната в Украйна. Това са средства за издръжката на войниците (които по данни на руския президент Владимир Путин са не по-малко от 700 хил. души), производство и покупка на оръжия и боеприпаси, изграждане на военна инфраструктура, както и за масираните ракетни удари, които нанася през няколко дни.

Общите разходи от началото на войната през февруари 2022 година вече достигат 1 трлн. долара, сочат още данните на ГУР. Сред тях са и средствата, които Москва плати за помощта на Северна Корея в битката за Курска област.

Официално в руския бюджет през 2025 година предвидените разходи за отбрана са малко над 160 млрд. долара (13,5 трилиона рубли), или 6,3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това са 440 млн. долара на ден.

Задълбочаващият се бюджетен дефицит може да принуди Кремъл да повишава данъци

Задълбочаващите се проблеми с изпълнението на бюджета може да накара властите в Москва да повишат данък добавена стойност (ДДС) от 20% на 22%, съобщава Институтът за изучаване на войната (ISW), позовавайки се на руски опозиционни издания. Тази мярка може да генерира към 1 трлн. рубли (11,9 млрд. долара) допълнителни приходи в бюджета.

За първите осем месеца на 2025 година дефицитът в руския бюджет достига 4,2 трлн. рубли (около 50 млрд. долара), сочат данните на Министерството на финансите. Причината са намалените приходи от продажбата на петрол и по-големите от очакваното разходи. През юли властите въведоха нулева ставка за ДДС за производителите на дронове.

Според анализаторите увеличаване на ДДС може да ограничи ефекта от политиката на централната банка по отношение на инфлацията. Преди дни институцията намали основния лихвен процент до 17%.

Русия проведе операция "Тръба 3"

Руски военни за трети път използваха газовата инфраструктура, за да преминат през р. Оскил в опит за превземане на Купянск. Според изявленията на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) пробивът е ограничен - тръбите не достигат директно до Купянск и градът остава под контрола на Украйна. Досега Русия на два пъти използва тръбите на газопроводи за пробиви - при окупацията на Авдиевка и в Курска област. При втория опит украинските военни бяха започнали своето отстъпление, след като САЩ прекратиха предаването на разузнаватели данни.

През миналото денонощие са регистрирани девет атаки в Купянското направление. Най-тежки са боевете в Покровското направление, където са регистрирани 79 атаки, показват още сводката на ВСУ. Руските военни напредват към Удачне, активни са боевете около Золотий Колодяз.

Руски военни анализатори съобщават за укрепване на позиции и разширяване на присъствието на руските военни в Днипропетровска област. За нея Москва към този момент няма териториални претенции, но настъплението там се обяснява със създаване на буферна зона.

Буферната зона в Сумска област, която беше една от задачите за лятната руска офанзива, обаче се провали. Руски военни кореспонденти съобщават за прегрупиране на украинските военни и контраатаки край Андриевка и Юнакивка. Русия също опитва да засили натиска, но според оценки на руските анализатори няма достатъчно сили за превземането на Юнакивка. По данни на ВСУ през миналото денонощие в района има 11 директни бойни сблъсъка, като позиции на украинците в Сумска и Курска област са обстрелвани с 28 управляеми авиационни бомби. Руските военни все още се опитват да неутрализират украинските военни на своя територия. В Харковска област продължават опитите за окупиране на Вовчанск, което да даде възможност за артилерийски обстрел към Харков, втория по големина град в Украйна.

Като цяло на 14 септември са регистрирани 187 атаки по цялата фронтова линия. Русия е извършила и 79 въздушни удара със 117 авиационни бомби, както и 4900 артилерийски обстрела. Броят на снарядите трайно остава под 5000, но използваните fpv-дронове се увеличава и достига 6300.

Дания се отказа да купува американски системи Patriot

Дания се е отказала да купи американските системи за ПВО Patriot и се е спряла на европейските SAMP-T, пише украинското издание Defense Express. В края на август Агенцията за сътрудничество в сигурността и отбраната (DSCA) към Държавния департамент на САЩ одобри продажбата на шест пускови установки и две радарни станции, което подсказва, че предложението включва две батареи с по три пускови установки, 56 ракети, резервни части и други, за сумата от 8,5 млрд. долара.

В първоначалната публикация беше посочено, че това е максимална стойност на договора. Две седмици по-късно съобщението е коригирано и вече се отбелязва, че очакваната стойност е 3,2 млрд. долара, но дори и с това намаление Копенхаген е отказал покупката.

Дания съобщи, че планира да похарчи 7,7 млрд. долара за обновяване на системите за ПВО.