Руската военна индустрия изостави танковете и се фокусира върху дронове и ракети

Руският военнопромишлен комплекс се трансформира според нуждите на войната и се фокусира върху производството на дронове и ракети, а производителите на танкове и бронирана техника работят основно като ремонтни пунктове. Това се казва в сводката на Института за изучаване на войната (ISW).

Анализаторите се базират на данни на руското опозиционно издание "Новая газета" от наблюдения на трудовия пазар в Русия от началото на пълномащабната война. Според тях преди началото на войната военните компании са работили по поръчки с 8-часов работен ден през делничните дни. С развитието на бойните действия производството се е увеличило в пъти - на трисменен режим всеки ден.

Но явно пикът в производството на военна техника е бил достигнат през 2024 година и сега, за да бъде разширено то, ще са нужни още инвестиции в нови мощности - заводи или поточни линии. Държавата обаче няма достатъчно средства и започва да приоритизира поръчките - финансират се необходимите за фронтовата линия дронове и ракети, и макар че довоенните запаси от танкове започват да намаляват, няма данни за увеличено производство на танкове и друга бронирана техника "от нулата".

Данните от проучванията на "Новая газета" показват, че в заводите за производство на бронирана техника вече има спад на заплатите (с 10% от началото на годината), както и отлив на работна ръка.

Изданието припомня, че през 2023 г. украинското разузнаване съобщи за съществено намаление на ракетите в запасите на Русия - до около 550 единици. Но през лятото на 2025 г. данните им вече сочат, че ракетите са повече от 2000, което се сочи като доказателство за насочването на сериозни усилия в тази посока. Видимо е и увеличаването на производството на дронове - и далекобойни, и fpv.

В същото време лятната офанзива на руснаците се извършва от пехота, дронове и артилерия, придвижването и логистиката се осъществяват с мотоциклети, ATV или обикновени автомобили.

Но останалите компании от сектора изпитват затруднения - до тях не достигат кредити по преференциални условия, а без тях не могат да развиват производството си.

Пик на производството са достигнали и авиационните заводи - по около 10-15 Су-35 и Су-34, както и няколко Су-57 годишно, но те са напълно достатъчни за покриване на загубите и нуждите на фронта.