Забрави ли светът ужаса от ядрените оръжия?

Трябва ли САЩ и Русия да възобновят ядрените опити?

Отговорът на този въпрос трябва да бъде категорично „не“. И все пак Доналд Тръмп и Владимир Путин, нетърпеливи да демонстрират сила, изразиха опасения, че може би ще предприемат мерки за възраждане на опасната практика. Въпреки че значението на ядрените тестове намалява преди повече от 60 години, ужасяващите обстоятелства, които слагат край на тази епоха, трябва да останат в съзнанието, напомняйки на лидерите защо извършването на ядрени тестове за получаване на стратегическо предимство е ужасна идея, пише Bloomberg.

Благодарение на Холивуд, много зрители са запознати със зората на ядрената ера. Водени от физика Робърт Опенхаймер, екип от ексцентрични гении, настанени в Лос Аламос, Ню Мексико, строят и тестват първата атомна бомба в историята през 1945 г. Това кара Опенхаймер да си спомни стих от свещения индуистки текст „Бхагавад Гита“: „Сега аз се превърнах в смъртта, разрушителят на световете“.

Въпреки че ядрените физици, които следват Опенхаймер, нямат  неговите литературни познания, те приемат унищожаването на света доста сериозно. Впоследствие екипи в САЩ и Съветския съюз се състезават в изграждането и тестването на все по-големи бомби в опит да сплашат другата страна.

САЩ предприемат първи действия, принуждавайки местното население на атола Бикини да се премести, за да може да взривява бомби на Маршаловите острови през 1946 г. Радиоактивни отломки се изсипват върху моряците, изпратени да наблюдават тестовете. Те получават опасни дози радиация, както и много от местните островитяни, живеещи в района, с което поставят началото на черно наследство от ракови заболявания и вродени дефекти.

Невада, където военните започват надземни изпитания през 1951 г., не се оказва по-добра идея. И тук федералното правителство конфискува земя, собственост на коренното население, и разполага войници твърде близо до местата на детонацията. В следващите десетилетия телата им са измъчвани от рак и други болести, породени от излагането на радиация.

Обратно на Маршаловите острови, САЩ започват тестове на ново поколение ядрени оръжия, които използват конвенционални бомби с делене, които детонират много по-голяма „термоядрена“, или водородна бомба. Тези експерименти се объркват ужасно по време на теста „Касъл Браво“ през 1954 г.

Въпросната бомба трябва да генерира еквивалента на пет до шест мегатона тротил. Поради някои сериозни грешки в изчисленията обаче, експлозията достига 15 мегатона, или 1000 пъти размера на бомбата, детонирана при Хирошима. Експлозията засмуква 10 милиона тона пясък и стрити корали, създавайки масивен облак от радиоактивни отпадъци, който пада върху островитяните, американските военни и дори върху японски риболовни кораби на повече от 100 км източно от тестовата площадка.

Това е, което историкът Алекс Уелърщайн описва като „най-голямата единична радиологична катастрофа в американската история“. Тя държи и рекорда за най-голям ядрен тест, провеждан някога от САЩ. И може би щеше да си остане най-големият тест, ако не беше Съветският съюз.

След Втората световна война властите в Москва работят отчаяно, за да създадат и тестват собствена бомба, ужасени от това какво може да се случи, ако тя се провали. Всъщност, руски ядрен учен, който присъства на теста в Бикини през 1946 г., твърди, че целта на демонстрацията е била „да се сплашат Съветите“.

Благодарение на шпионина Клаус Фукс Съветският съюз успява да взриви първото си атомно оръжие през 1949 г. Въпреки това Москва прекарва голяма част от следващото десетилетие в наваксване, противодействайки на все по-големите тестове със собствени демонстрации. Държавният лидер Никита Хрушчов, нетърпелив да продължи напред, одобрява свръхсекретен проект за изграждане на най-голямото ядрено оръжие в човешката история. То е известно като „Майката на Кузма“, алюзия към руски идиом, който основно означава: „Ще ви покажем!“.

Когато бива завършена през 1961 г., „Майката на Кузма“ - известна още като „Цар Бомба“ - има размерите на училищен автобус и тежи 25 тона. Тя е твърде голяма, за да се побере в който и да е от съветските бомбардировачи, така че военните свалят вратите на бомбения отсек на ТУ-95 и я прикрепят към дъното на самолета.

На 31 октомври 1961 г. Ту-95 напуска руско летище, насочвайки се към Нова Земя, група острови до Северния полярен кръг; придружен от друг самолет със снимачен екип, който отлита, без да знае дали ще се завърне. Властите дават 50% шанс на хората да оцелеят след взрива.

Когато достигат целевото място, бомбардировачът пуска своя смъртоносен товар. Бомбата, снабдена с парашут, за да забави спускането си и да даде време на самолетите да се измъкнат, пада, докато достига 4000 метра, преди да експлодира.

Експлозията, която може да се види на повече от 1000 километра разстояние, е регистрирана с мощност от 57 мегатона, 10 пъти повече от всички бомби и боеприпаси, използвани през Втората световна война. Ако на теория има човек на разстояние до 100 км от епицентъра на взрива, той ще се изпари незабавно или ще получи изгаряния от трета степен. Ударната вълна разбива прозорци на над 800 км разстояние.

Тестът разпалва напрежението между САЩ и Студената война и година по-късно светът се доближава опасно до пълно унищожение по време на Кубинската ракетна криза. След това здравият разум започва да надделява и САЩ и Съветският съюз подписват  Договора за частична забрана на ядрените опити през 1963 г., който изпраща ядрените опити в нелегалност, където те стават по-малко провокативни. Пълната забрана на ядрените опити идва 30 години по-късно, подпомогната от факта, че компютърното моделиране на практика прави ядрените опити остарели.

Сега Тръмп и Путин сякаш изглеждат склонни да върнат света към мрачните стари времена на ядрените опити, водени от някакво погрешно убеждение, че това е ефективен начин за утвърждаване на господство над противниците. Историята вече показва как завършват подобни стремежи.