Русия работи по сателит с ядрено оръжие, който да унищожава други сателити

Русия разработва сателит с ядрено оръжие, който да унищожава други сателити, пише в годишни доклад за заплахите срещу националната сигурност на американското разузнаване. Според него глобалната зависимост от услугите, които предлагат сателитите, се увеличава, а войната в Украйна е показала какво влияние има услугата, предоставена от Starlink.

Затова и атаки срещу сателитите стават все по-чести - засега чрез заглушаване или кибератаки. Американските служби очакват в бъдеще такива атаки да зачестяват, особено при "обтегнати отношения между държавите" и предупреждават, че ядрен удар в открития космос е заплаха за националната сигурност на всички държави, търговските спътници и инфраструктура, както и използването на космоса от САЩ.

Русия не вижда причина да спре да воюва в Украйна

В доклада Русия се разглежда като част от сериозните заплахи за интересите и сигурността на САЩ.  В него се подчертава обвързаността между Русия, Северна Корея, Китай и Иран. Страните си споделят технологии, оръжия и боеприпаси, както  и боен опит (директен - чрез включването на войски от Северна Корея във войната с Украйна). Покупката на енергоресурси от Китай поддържа финансово Русия, за да може да продължи войната си в Украйна.

Според американските служби за сигурност Москва не вижда причина да спре да воюва в Украйна. Отчитайки, че печелят на бойното и поле, руските власти смятат, че ще наложат своите условия при мирни преговори.

От началото на 2026 година обаче се вижда явен спад на боеспособността на руската армия и Украйна започна да си връща територии за първи път от 2023 година. Според оценки на международни военни анализатори офанзивата на Русия в Украйна е най-бавната спрямо други военни конфликти за последното столетие. Главнокомандващият украинската армия ген. Олександър Сирский съобщи, че Москва планира да набере още 409 хил. военни през 2026 година, а с подобряване на времето се увеличава и активността на бойното поле.

Продължаващата война в Украйна, използваните балистични ракети и ядрените заплахи крият риск от случаен или умишлен сблъсък между Русия и НАТО, което се оценява и като риск за националната сигурност и интереси на САЩ. От разузнаването отбелязват, че преговорите за мир могат да променят динамиката и подчертават, че с постигане на споразумение САЩ и Русия могат да затоплят отношенията си и да сключат търговски сделки.

Преговорите за мир в Украйна продължават

Има сигнали за възстановяване на преговорния процес за мира в Украйна, съобщи украинският президент Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение за 1485-ия ден от пълномащабната война. Той анонсира, че "политическият" преговорен екип - началника на кабинета Кирило Буданов, главния преговарящ Рустем Умеров, заместника на Буданов Серхий Кислица, както и депутата Давид Арахамия,  пътуват към САЩ и в събота ще се срещнат с американските представители.

Разговорите в тристранен формат Украйна - Русия - САЩ бяха отложени на няколко пъти заради войната в Иран. Американската страна е предложила те да бъдат подновени в САЩ, но руската страна е отказала. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС, съобщи преди ден, че разговорите са "на пауза" и не даде отговор кога ще се проведе следващ кръг.

Пред Европейския съвет Зеленски сподели своите опасения, че Украйна е в слаба позиция при преговорите в момента - с блокирано финансиране от Европа и свалените санкции срещу руския петрол от САЩ.

Русия планира да превземе Костянтинивка до края на април

Русия има планове да превземе Костянтинивка до края на април и да започне лятната си офанзива към Краматорск и Словянск, съобщава украинският Център за отбранителни стратегии. Главнокомандващия руската армия ген. Валерий Герасимов съобщи, че Русия държи под контрол 60% от територията на града, макар че оценките на Института за изучаване на войната (ISW) руските войски държат под 8% от града.

Украинците съобщават и за появата на по-добре подготвени руски части в Покровск и видимо увеличаване на интензивността на битките през последната седмица. Украйна все още има позиции в северните части на града и държи под контрол логистичните линии, което задържа настъплението в тази зона. Заради добра тактика с прекъсната от дронове логистика украинците успяват да отблъснат руските части в Словянското направление и да освобождават зони около града.

Интензивността на бойното поле започва да се забавя

След два дни с интензивни бойни действия, достигнали над 280 във вторник, сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 19 март сочат леко забавяне. Регистрирани са 201 атаки спрямо 235 ден по-рано. Русия е извършила и 92 въздушни удара с 257 управляеми авиационни бомби, както и 3800 артилерийски обстрела по фронтовата линия и близките населени места. Използвани са и 8200 fpv-дрона.

Интензивни са боевете около Покровск - 30 за 19 март. В Костянтинивското направление са регистрирани 25 атаки. Продължава обаче забавянето на интензивността на бойните действия в Хуляйполе, където се съобщава за 12 атаки. Руски военни кореспонденти отбелязват тежки боеве и проблеми при ротацията на украинските части в този регион.

В западните части на Запорожката област (Приморске и Степнохирск) обаче има проблеми с логистиката и за двете воюващи страни - доставките са възможни само с дронове.

Русия започна да блокира Telegram и в окупираните зони

Руски военни кореспонденти съобщават за забавяне на работата на Telegram и в окупираните територии. Има данни за забавяне на услугата, което означава, че вече е невъзможно да бъдат провеждани разговори през приложението, но засега обменът на съобщения се запазва.

Още от началото на февруари Русия започна да блокира работата на приложението и призовава пренасочване към руската разработка MAX, за която обаче има съмнения, че споделя данни с властите. Беше обещано, че достъпът до Telegram ще бъде запазен за руските военни на предна линия, защото е основна част от комуникацията им.

Путин вероятно не е бил Кремъл от 9 март

Руският президент Владимир Путин не се е появявал на публично събитие в Кремъл от 9 март, пише руското опозиционно издание The Moscow Times. Според анализи на публикациите в сайта на президентството за последно той е ръководил публично заседание, посветено на кризата на петролните пазари.

След това има съобщения  за срещи, от които се разпространяват идентични снимки от кабинета на президента, както и заседания в онлайн формат. Руското издание отбелязва, че от съображения за сигурност в резиденциите на руския президент има еднакво оборудвани кабинети, а и често за провеждането на срещи се съобщава на по-късен етап.

Според The Moscow Times "изчезването" съвпада със съобщенията на САЩ и Израел за смъртта на иранския аятолах Али Хаменей, чието движение е проследено от разположените в Техеран камери за наблюдение. Дори и руски чиновници - бившия министър на сигурността на самопровъзгласилата се ДНР Андрей Пинчук коментира, че може да има връзка между действията на Израел спрямо политическото ръководство на Иран и спирането на мобилния интернет в Москва.