Четири държави могат да държат ключа за сигурността на Европа без НАТО

Четири държави са ключът за сигурността на Европа, ако САЩ се изтеглят от НАТО, смята украинският президент Володимир Зеленски. В интервю за The Rest is Politics той обясни, че Европа може да разчита на четири големи военни сили - Великобритания, Турция, Норвегия и Украйна. С тяхна подкрепа ще бъдат защитени всички морски и въздуши граници, а обединени армиите на Турция и Украйна са едни от най-боеспособните в световен мащаб и ще осигурят защита по суша.

Зеленски отбеляза, че ако иска да запази сегашния си начин на живот, Европейският съюз (ЕС) трябва да намери начин да привлече тези държави по-близо към себе си. Това може да стане чрез различни партньорства и сътрудничество, споразумения за приятелство и т.н. Според него Брюксел е много внимателен по отношение на такива споразумения, страхувайки се за пазарите си, но това е проблем, който може да бъде управляван.

"Първо е сигурността, а после икономиката, а не обратното", допълни той и призова Европа да се подготви, преди да е станало късно.

С привличането на четирите държави на разположение на ЕС ще бъдат най-големите и боеспособни армии в Европа, даващо и ефективна защита по въздух, суша и море.

Русия планира да увеличи армията си до 2,5 млн. души към 2030 г.

Много е трудно да бъде спряна военната машина, каза още украинският президент. Той отбеляза, че в момента Русия печели от войната, подчинявайки цялата си икономика на нея. Всички тези усилия трябва да отидат някъде и Москва няма да спре да воюва, допълни още той и припомни, че плановете на Москва са да увеличи армията си до 2,5 млн. души през 2030 година. Руският президент Володимир Путин през март подписа указ за увеличаване на армията от 1,5 млн. души днес. Това ще бъдат добре обучени в реални бойни действия войници.

При това положение Европа трябва да обмисли как може да противодейства на тази армия, смята Зеленски.

И четирите държави имат близки отношения с ЕС - Великобритания напусна общността след референдум, провел се през 2016 година, но запазва връзките си, а Турция и Украйна са кандидати за присъединяване в общността.

Въпреки че на два пъти норвежците отхвърлят присъединяването към ЕС Норвегия също дава сигнали, че може да стане част от общността и една от причините е именно сигурността на фона на критиките, които отправя американският президент Доналд Тръмп към своите съюзници и заплахите да се изтегли от НАТО.

Проучвания обаче показват, че ако иска да влезе в ЕС Осло ще трябва да работи много с младите хора, които са основните евроскептици.

В търсене на още войници

В своето участие в The Rest is Politics Володимир Зеленски допълни, че в момента цената за окупацията на цялата Донецка област е прекалено голяма, дори и за руския президент Владимир Путин, заради което и настоява за изтеглянето на украинските военни от региона. Но това е заплаха за сигурността на Украйна - след укрепените градове Краматорск, Словянск, Констянтинивка и Дружкивка следват широки поля и възможност за настъпление към важни промишлени градове като Харков и Днипро.

The New York Times отбелязва, че през последните седмици Русия прилага все по-големи усилия да привлече още хора в армията на фона на големите загуби на бойното поле. Според данни на Киев, за които властите твърдят, че има видеопотвърждение, Русия губи над 30 хил. войници всеки месец - загинали и тежко ранени.

Доскоро руските власти лесно намираха доброволци, предлагайки финансови бонуси, отмяна на наказания и покриване на задължения. В последните месеци обаче сключените договори са по-малко.

Според NYT все  по-агресивна е кампанията за набиране на доброволци в руските университети - на студентите се предлага работа като оператори на дронове и едногодишни договори. Фокусът е върху слаби и проблемни студенти, които могат да загубят правата си.

Те биват убеждавани, че могат да отслужат относително безопасно една година. Но данните показват, че реално договорите с руската армия са безсрочни и записалите се веднъж трудно ги прекратяват. За това свидетестват и руски военни кореспонденти.

Попитан директно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, че не знае за подобна кампания, но потвърди, че новите "безпилотни звена" действително търсят войници. Тяхната работа е в близост до бойното поле - на около 25 км от огневата линия, но също така тези звена са най-желаната плячка и за двете воюващи страни, защото дроновете вече са основното оръжие на фронтовата линия и както Украйна, така и Русия търсят начини за противодействието им.