Куба има малко варианти за отговор при военен натиск от САЩ

В разгара на Студената война въоръжените сили на Куба разполагаха с десетки хиляди добре обучени войници, които бяха изпращани в конфликти от Ангола до Сирия. Днес, когато САЩ изпращат самолетоносач в Карибския басейн като част от кампания за натиск с цел смяна на комунистическото правителство на острова, кубинската армия е само бледа сянка на предишното си величие, пишат кореспондентите на Wall Street Journal Хосе де Кордоба и Иън Ловет.

До упадъка и падането на своя благодетел - Съветския съюз, Куба разполагаше с армия от над 200 хил. войници. Сега тази сила е намаляла до около 40 хил. до 45 хил. войници в активна служба, разделени на три части, за да защитават източната, западната и централната част на страната.

Въздушните ѝ сили някога се смятаха за едни от най-добрите в Латинска Америка, с модерни съветски изтребители МиГ. Военноморският ѝ флот някога разполагаше с три фрегати, построени в СССР.

Днес обаче повечето самолети вероятно не са годни за полет, а военноморските кораби на Куба не работят извън малките лодки, управлявани от бреговата охрана, заяви Франк Мора, бивш високопоставен служител на Пентагона за Латинска Америка.

„Куба имаше армия от Първия свят в страна от Третия свят. Сега тя няма шанс срещу американската армия. Това е само сянка на сянката на това, което беше някога“, каза Мора.

Администрацията на Тръмп не е съгласна с тази оценка. През януари президентът Тръмп подписа заповед, с която обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха“ за американската национална сигурност, като обвини правителството на страната, че се съюзява с терористични групи, транснационални престъпни организации и съперници на Вашингтон като Русия и Китай.

Този месец САЩ повдигнаха обвинение за убийство срещу Раул Кастро - 94-годишния бивш президент на страната и икона на Кубинската революция, и наложиха нови санкции срещу кубинското военно ръководство.

Axios съобщи тази седмица, позовавайки се на класифицирана разузнавателна информация, че Хавана е придобила 300 дрона и работи по планове за евентуално изстрелване срещу американската военноморска база в залива Гуантанамо или дори срещу Кий Уест, щата Флорида, ако Куба бъде нападната.

На 20 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио - кубино-американец, който отдавна критикува правителството в Хавана, обвини Куба, че поддържа разузнавателни бази за Китай и Русия. Куба и САЩ водят преговори за промени, които биха задоволили Тръмп, но Рубио настоя, че шансът за успех „не е голям“.

„Фактът, че имаме провалена държава на 90 мили от бреговете ни, управлявана от съюзници на нашите противници, представлява заплаха за националната сигурност“, подчерта Рубио.

Новината за дроновете и обвинението срещу Кастро са част от наратива, който се изгражда от американското правителство, за да оправдае инвазия или други военни действия срещу Куба, ако преговорите се провалят, посочва Брайън Фонсека, експерт по Куба и отбранителни изследвания в Международния университет на Флорида.

„САЩ разкриха тази информация, за да представят Куба като непосредствена заплаха. Кубинската армия никога не би предприела превантивен удар срещу САЩ. Това би било самоубийство“, казва Фонсека за доклада за дроновете. 

Кубинският президент Мигел Диас-Канел предупреди на 18 май, че военни действия срещу острова биха провокирали „кървава баня с непредвидими последствия“. По-рано той се закле да се бори и да умре в защита на страната, ако САЩ атакуват.

За да отблъсне нахлуващите войски, вероятно от САЩ, Куба разчита на отбранителна доктрина, известна като „Война на целия народ“. Тя датира от периода след войната във Виетнам и беше въведена от Фидел Кастро през 1980 г. Тъй като отношенията със САЩ се влошиха, кубинското правителство засили т.нар. национални дни на отбраната, за да тренира отблъскването на нападатели.

Телевизионни кадри показват възрастни хора, стрелящи с износени автомати АК-47, и жени, които поставят мини. Едно видео показа каруци, теглени от волове, които превозват артилерийски оръдия. 

Кубинската армия би била затруднена във всяка битка заради американската блокада на доставките на петрол към острова, който произвежда само около 40% от ежедневните си нужди от суров петрол. Куба преживява ежедневни прекъсвания на електрозахранването в цялата страна, които понякога продължават с дни. Улиците ѝ са празни поради липсата на гориво дори за най-необходимия транспорт. 

Моралът и мотивацията също са фактори. Кубинската армия преживява продължаваща от години икономическа криза, която е изтощила населението. Освен това войниците не са в състояние да се обучават или да поддържат въоръжението си, обяснява Крейг Деар, който в началото на първата администрация на Тръмп е бил старши директор по въпросите на Западното полукълбо в Съвета за национална сигурност.

„Може би пушките им работят и може би имат патрони. Но когато се изправяш срещу най-добрите в света, нямаш шанс“, отбелязва Диър.

Няма индикации, че Куба разполага с някакви офанзивни способности, но би могла да води война за оцеляване в случай на американска инвазия, казва Еван Елис, професор по латиноамерикански изследвания във Военния колеж на САЩ.

„Всичко се свежда до това колко дълго биха могли да издържат с партизански тактики. Основната стратегия на Кубинската комунистическа партия е оцеляването“, каза Елис.

/БГНЕС/