Двугодишна рецесия в Европа предвиждат банковите стрес тестове

Финансовият регулатор на Европейския съюз (ЕС) очерта икономическите и финансови шокове, на които кредиторите от еврозоната трябва да отговорят, за да преминат през тазгодишните стрес тестове, съобщава MarketWatch.

Според неблагоприятния сценарий на Европейския банков орган икономиката на ЕС ще изпадне в рецесия за две години, като се свие с 0,7% през тази и 1,5% през следващата година и нарасне пренебрежително слабо през 2016 г.

От май 124 водещи банки от ЕС ще започнат тестовете за това дали биха устояли на нова криза. За да преминат теста, банките трябва да разполагат с капиталов буфер от първи ред, еквивалентен на 5,5% от рисково претеглените активи.

Резултатите от стрес тестовете ще излязат през октомври, точно преди Европейската централна банка (ЕЦБ) да поеме надзора над големите банки от еврозоната.

Европейските власти проведоха няколко стрес теста, резултатите от които обаче бяха компрометирани, тъй като скоро след тях се оказа, че много банки имат нужда от допълнителен капитал. Брюксел обаче обещава, че този тест ще бъде изключително строг, за да се хванат уязвимостите, с които кредиторите не са се справили досега, тъй като се върви къ създаване на банков съюз.

ЕЦБ оказва натиск върху банките и правителствата да бъдат по-добре подготвени за евентуален недостиг на капитал.

Ще се проверява и дали европейските банки биха устояли на по-широка глобална криза, която би отнела 7 на сто от очаквания брутен вътрешен продукт (БВП) на фона на рязко свиване на икономиките на водещите търговски партньори на ЕС – Русия, САЩ и Китай, и на развиващите се пазари, както и на рязко поевтиняване на валутите им.

Банките ще трябва да проиграят и сценарий за спад на пазарите на акции, подобен от времето на дотком балона в началото на века, кризата на азиатските пазари и глобалната криза след фалита на Lehman Brothers.

Финансовият регулатор е направил и една ключова промяна – банките ще трябва да оценят възможностите си за оцеляване, ако се наложи да приемат загуби от инвестиции в правителствени облигации. Първоначално регулаторът предвиждаше да се тества реакцията при отписването на облигациите по пазарна стойност.

Въпреки всички промени в методологията на стрес тестовете, направени дотук, много анализатори се опасяват, че проверката е твърде фокусирана върху причините за възникването на предходни рискове, а не върху възможностите и подготовката за бъдещи кризи. Сценариите например не включват вероятността от прекъсването на газовите доставки за Европа от Русия или въздействието на евентуални по-широки санкции за Москва заради кризата в Украйна.

В стрес тестовете не са отразени и очакванията за дефлация в Европа.