Галъп: Половината световно население е склонно да се ваксинира срещу COVID-19

Хората в Индия, Азия и Близкия изток се очертават по-склонни към ваксини като цяло. За разлика от тях, хората в Европа и САЩ по-често твърдят, че не е имало промяна в възгледа им към ваксините.

Като цяло изглежда, че никъде по света пандемията от коронавирус не е създала значително негативно отношение към ваксините по принцип. До една пета от всички респонденти в различни региони споделят, че сега е по-малко вероятно да се ваксинират. Най-големият подобен дял е в Близкия изток и Европа (главно в източните страни от ЕС и страни извън ЕС).

„Ако светът приеме така наречената „нова нормалност“, родена по време на продължаващата коронакриза, най-голямата жертва ще бъде западната ценностна система. Демокрацията е в риск, въпреки че това изказване понякога се драматизира повече от необходимото, коментира Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Според него авторитарните режими изглеждат по-ефективни в борбата с пандемията. „И повечето западни правителства (в по-широк смисъл) са склонни да следват по-скоро Пекинския, отколкото Стокхолмския подход в опитите си да спрат разпространението на болестта. И да се чудят защо не успяват. Междувременно, правата на човека се топят като пролетен сняг пред дилемата свобода или живот, колкото и това да звучи все още спекулативно.

Възможната жертва е спечелената от поколенията досега епична борба за индивидуални права, за свободен избор, свободно пътуване и свобода на контактите. Демокрацията изглежда еволюира до болница. А дали все още има шанс това да се избегне", риторично пита Стойчев.

Къде е България

32% от запитаните в края на миналата година българи смятат, че българското правителство се справя добре със ситуацията с коронавируса. Близо две трети (56%) обаче не се съгласяват, а 11% не могат да преценят.

Както беше отбелязано и в последните вълни на национални изследвания на общественото мнение относно COVID-19, в първите месеци на кризата българското правителство, а и много други по света, получиха силен ситуационен рейтинг, породен донякъде и от страха и неизвестността на новата заплаха. Постепенно, в последните месеци, този силен първоначален заряд на подкрепа се изчерпва – и поради привикване със новата ситуация и живот в условията на пандемия, и поради сериозния ръст на новите случаи в страната в края на 2020 г.

Докато през април и юни мнозинства от близо три четвърти одобряваха начина, по който правителството у нас се справя с пандемията, то сега този дял се е стопил до една трета и ще трябва да се изчака какъв ще е ефектът от спада в случаите на коронавирус, за да се види имали съживяване на показателите.

Две трети от българите се съгласяват с твърдението, че ограничаването на пътуването между страните е приемлив метод за борба с разпространението на коронавируса. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценят. Макар че общественото мнение в страната ни е по-скоро близко до средното за света, българското общество е по-скоро от онези, които подкрепят с известна неохота ограничаването на пътуването, дори и то да е с цел минимизиране на разпространението на заразата.

В края на миналата година в България се наблюдава закономерен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема заплахата от коронавирус за преувеличена. Почти еднакви са дяловете на тези, които вярват, че заплахата от COVID-19 е преувеличена (42%), и тези които не се съгласяват с твърдението (44%). А преди това тезата за преувеличеност имаше повече поддръжници. През последните месеци делът на пренебрегващите опасността е спаднал значително – с повече от 30 процентни пункта от първата вълна на изследване в края на март. Така изглежда, че обществото ни, макар и да привиква с живота в условията на COVID-19, е започнало да приема опасността по-сериозно.

Повече от половината от запитаните българи (56%) изразяват готовност да се откажат от някои от своите човешки права, ако това ще помогне да се спре разпространението на коронавируса. 31% не биха жертвали своите човешки права, дори и за да ограничат заразата. 13% не могат да формират мнение по този въпрос.

Повечето българи все още не са склонни да се откаже от свои права в борбата против вируса, забелязва се и сериозен спад на изразената готовност за това, в сравнение с декларираното съгласие през март (83%) и април (78%).

Българското общество е и далеч по-неуверено в съгласието си за отказ от човешки права на фона на обобщените за света данни.

Що се отнася до отношението към ваксините срещу COVID-19, 42% от българите изразяват своето желание да се ваксинират, в случай че има обществено достъпна ваксина срещу коронавируса, която е считана за безопасна е ефективна. 36% по-скоро не биха си поставили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до средните стойности за ЕС, особено до тези на източните държави от Евросъюза.

Социолозите отчитат, че тези дяловете в нашата страна продължават да варират с времето и изследователския метод. Това показва не особено висока увереност и силна зависимост от потока информация. На този фон, прави впечатление размерът на дела на отговорите „не знам“ – 22% е най-високият регистриран дял на колебание сред всички държави, участвали в глобалното изследване. Това говори за сериозната необходимост от задълбочена и отговорна разяснителна кампания по този въпрос в страната ни.

Не личи ясно формирано мнение и когато респондентите в България са помолени да помислят дали ако има ваксина за COVID-19, която се счита за безопасна и ефективна, повечето хора биха се ваксинирали. 27% смятат, че мнозинството българи ще се ваксинират, 23% изразяват съмнение, още 27% смятат, че няма да има ясно изразено мнозинство по този въпрос, а останалите 23% не могат да преценят изобщо как да отговорят.

Изглежда, че макар и българите да не приемат с особен ентусиазъм идеята за ваксинация срещу COVID-19, пандемията не е повлияла негативно на цялостните нагласи на обществото ни към ваксините. Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след глобалната пандемия от коронавирус е по-вероятно да се ваксинират по принцип, а малко под една трета са тези, които казват, че няма промяна в тяхното отношение по този въпрос. Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че сега е по-малко вероятно да се ваксинират.

35% от анкетираните наши сънародници очакват, след пандемията от COVID-19 българите ще са по-склонни да се ваксинират по принцип. 22% смятат, че след пандемията те по-скоро ще избягват ваксините, а 16% не виждат промяна в общественото мнение по-този въпрос. Отново значителен е делът на тези, които не могат да отговорят (28%), най-висок от всички страни, участвали в изследването.