Защо емигрират българските лекари?

Тенденциите при общия брой заминаващи лекари се запазват през 2009-2012 година - средно около 480 лекари на година. Променя се обаче характеристиката на заминаващите по възраст и специалности – през последните две години се увеличава броят на новозавършилите и на тези без специалност, съответно се увеличава и броят на заминалите до 35-годишна възраст. Освен традиционните анестезиология, акушерство и гинекология, хирургия, се  включват нови специалности – психиатрия, патология, образна диагностика, офталмология. 

По данни на “Отворено общество” основните причини за миграцията са: по-добро заплащане, по-добри условия на труд, възможност за кариерно развитие, високият стандарт на живот, умора от неслучилата се здравната реформа, липсата на доверие във водената здравна политика и други.

Според анкетата, проведена от БЛС сред лекари през миналата година, причините са подредени в следния ред: по-високо заплащане, професионална реализация, специализация, неудовлетвореност от системата, семейни причини, квалификация, научна работа и други.

Още негативни последици

Средната възраст на общопрактикуващите лекари у нас е 52 години. Страната започва да изпитва недостиг на лекари специалисти, заради значителен брой незаети лекарски длъжности не само в непривлекателните райони. Наред с това значителният брой млади лекари сред емигрантите влияе върху количествената и качествена осигуреност на българското население с лекари. Застарява лекарският състав, спира се естественият процес на кадрово обновление.

Какво да се направи?

В изследването си БЛС дава конкретни насоки, в които би било полезно да се вземат мерки. Необходима е оценка на състоянието на наличните човешки ресурси и определяне на реалните потребности от кадри в здравеопазването по региони, категории, специалности и възрастови групи. Те следва да бъдат отразени в Национална дългосрочна стратегия за развитие на човешките ресурси в здравеопазването.

Разработване и въвеждане на информационна система за регистрация и мониториране на персонала в здравеопазването, в т.ч. и  на мигриралите кадри. Създаване на стройна концепция за квалификация и надграждащо продължително обучение на медицинските и немедицинските специалисти в системата на здравеопазването, трябва да са следващите стъпки.

Според съсловната организация трябва да се подобри системата за професионално развитие и израстване на здравните специалисти. Те имат нужда от мерки за оползотворяване потенциала им, предоставяне на съизмерими професионални хоризонти със съответни материални и нематериални измерения.

Изключително важно е международното сътрудничество по въпросите на работната сила в здравеопазването, посочва се в анализа. Важна е водещата роля на ЕС както в процесите на планиране, обучение, следдипломна квалификация и продължаващо обучение, така и по въпросите на мобилността на кадрите от различни нива.

Изграждане на ефективна административна система, гарантираща съответност между знания, умения, постижения и достъп до професионални ресурси и осигуряване на заплащане, което съответства на професионалната квалификация и позволява инвестиране в професионално развитие, са крайно необходими мерки, според лекарския съюз.