Има ли надежда за възстановяване на заетостта в ЕС?

През 2012 година заетите в Европейския съюз са били 218 млн. души, или с 2,6% по-малко спрямо нивата отпреди кризата (2008 година). Това отчита последният доклад на Европейската комисия, посветен на заетостта, броя на незаетите работни места и наетите служители.

Анализите на експертите показват, че свободните работни места в страните от общността намаляват с 19% между 2008 и 2012 година, а наетите в същия период са с 14% по-малко. Броят на наетите варира между отделните държави, но в южните държави, които бяха засегнати най-тежко от кризата – Гърция и Испания, например, наетите са с 25% по-малко спрямо нивата отпреди кризата.

Докладът отчита още, че през 2012 година в по-голяма степен спрямо 2008 година са били наемани хора с по-висока квалификация, както и в сектора на услугите и продажбите. Авторите посочват за пример секторът на здравеопазването, в който, в повечето европейски държави, се назначават повече специалисти спрямо нивата преди кризата. Изключение правят пет държави – България, Гърция, Литва, Словения и Дания.

За Гърция причината вероятно се крие в мерките, които правителството предприе за излизане от кризата, се казва в документа. „За останалите държави има специфични причини. Например в България недостигът на медицински кадри ограничава ръста на заетостта в този сектор“, добавят авторите на анализа.

Отчетен е и още един проблем за здравната ни система – застаряването на българските лекари. 47% от здравните работници в България са на възраст между 50 и 64 години. За сравнение, в Гърция, Малта, Австрия и Румъния лекарите от тази възрастова група са около 21%.

В същото време здравеопазването в целия ЕС е посочено като един от секторите с голям потенциал за развитие и увеличаване на заетите през следващите години. Интерес има и по отношение на експертите в областта на информационните технологии и комуникациите (ИКТ), инженерните специалности, както и учители и финансисти.

През 2012 година в сектора на здравеопазването във всички 28 държави от ЕС работят 17,1 млн. души, или около 9% от всички заети. Броят им обаче варира силно – от 4%-5% от всички заети в Кипър, България (общо 139 хил. души), Полша и Словения, до над 14% в Дания и Финландия. Здравните работници представляват най-голям дял от заетите в Швеция – 17 на сто.

В сектора на ИКТ работещите растат бързо. В периода между 2008 – 2010 година увеличението на заетите е с 1,4% годишно. Между 2010 и 2012 година обаче броят на наетите в този сектор се ускорява – с по 3,5% годишно, отчита още докладът. Най-рязко увеличение има в Белгия, Естония, Унгария, Ирландия, Люксембург и Португалия, където се създават и устойчиви работни места в тази сфера.

В България до 2011 година има спад на заетите в ИКТ, но след това отчитаме ръст от малко над 10% за една година (до 2012 година).

В първите години на кризата инженерните специалисти не са били търсени, става ясно още от доклада на ЕК. От 2010 до 2012 година обаче се отчита слаб ръст, който експертите в Брюксел тълкуват като предвестник на възстановяването.

Данните за България обаче не са оптимистични – за целия период 2008 – 2012 година има непрекъснат спад на заетите в тази сфера. Тук също се отчита проблем с възрастта на експертите – едва 13% от инженерите са на възраст под 30 години. Средното за ЕС е 21%.

Лоши новини за страната ни има и по отношение на друг перспективен сектор, посочен в доклада – учителската професия. В целия ЕС в периода 2010 – 2012 година се отчита забавяне на ръста на заетостта в тази сфера спрямо годините от 2008 до 2010.

В България между 2008 и 2010 година броят на заетите учители намалява с 5% годишно, но след това е регистриран слаб ръст, макар и в рамките на около 1% годишно. И тук проблем за страната ни е застаряването на експертите в областта – само 5% от учителите са на възраст под 30 години, при средно 13 на сто за целия ЕС.