Неяснотата в ценовите решения на енергийния регулатор, а и за бъдещето на сектора като цяло, е в основата на напрежението от последните дни. Ценовото решение за рязко повишение на таксата „Задължения към обществото“ на свободния пазар, чиято цел е да изравни условията на регулирания и на свободния пазар, изнерви бизнеса.
Всъщност мотивите и на бизнеса, и на КЕВР звучат разумно. От една страна счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември, а по средата – на 1 юли, се предлага рязко повишение на разходите.
От друга страна обаче досега битовите потребители са плащали по средно около 50 лева за мегаватчас, а на свободния пазар размерът на таксата е 18,93 лева. Изявленията на председателя на енергийния регулатор Иван Иванов са, че приемането на единната такса е просто възстановяване на справедливостта, а и подготовка за либерализацията на енергийния пазар, когато таксите ще бъдат равни за всички потребители.
Напрежението се поражда от липсата на сигурност, коментира пред Investor.bg енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Той препоръча да бъде изготвена ясна ценова рамка за определен период – например 4 години, в която да бъде описано годишното увеличение на тока, защото такова е нужно, в какви рамки ще бъде.
Така и битовите потребители, и бизнесът ще могат да планират разходите си. Индустрията ще може да изготви план за мерки за повишаването на енергийната ефективност или за закупуване на ново оборудване и други мерки, които да намалят потреблението.
„Моментът е много критичен“, каза още Тасев и обясни, че енергийният регулатор не трябва да отстъпва от предложението си, защото така ще бъде намален ефектът от предприетите мерки за намаляването на дефицита в Националната електрическа компания (НЕК).
Тасев посочи още, че не трябва да има подпомагане на големия бизнес в момента, а на следващ етап, когато се види дали предприетите действия – ограничаване на заводските и ВЕИ централите, както и намаляването на разполагаемостта за AES Гълъбово и КонтурГлобул, ще дадат търсения резултат.
„Буфери не се виждат“, коментира експертът по отношение на изчисленията на експертите в КЕВР и на председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев, че недостигащите средства от таксата „Задължения към обществото“, произтичащи от прилагането на наредбата за подпомагане на бизнеса, няма да натежат нито в НЕК, нито в другите по веригата.
Тасев е категоричен - ако таксата е 40 лева и някой плаща 20 лева, то някой друг ще трябва да плати 60 лева, или в противен случай приходите в НЕК няма да бъдат планираните.
Подготвената наредба за облекчение на големите потребители сякаш вместо да внесе яснота, повдигна още въпросителни. Според предложението, изготвено от министерствата на икономиката, енергетиката и финансите от отстъпка от 85% от зеления компонент на таксата „Задължения към обществото“ ще се ползват компаниите, надминали годишно потребление от 30 гигаватчаса.
В мотивите към наредбата обаче липсват уточнения защо е избрано точно това потребление и дали размерът на облекчението ще бъде един за всички.
Според член 28 от Закона за нормативните актове проектите трябва да съдържат мотиви, в които да бъдат посочени причините, които налагат промяната, поставените цели, очакваните резултати от прилагането и финансовите и други средства, необходими за прилагането на нова наредба, припомни икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.
„Стабилизирането на енергийния сектор и подпомагане на икономиката е водещ приоритет в работата на правителството“, пише в мотивите към решението, като се допълва, че правилата са разработени спрямо насоките на ЕК.
„Това все повече изглежда като предизборен ход - показваме на населението, че и бизнесът ще плаща, после облекчаваме бизнеса, а след изборите вдигаме цените“, коментира още Стайков.


Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Доклад: Над 100 души в България са починали за година след употреба на фентанил
Шест балкански държави, сред които и България, искат Евро 2036 ?
Разходите за ядрени оръжия достигнаха рекордно ниво на фона на нова надпревара във въоръжаването
Износът и вносът на Китай скочиха през май благодарение на AI
Поръчките на петролни супертанкери надминаха рекорда от 2008 г.
Бунтът срещу центровете за данни заплашва бъдещето на AI
Цените на торовете и зърното се върнаха на нивата отпреди войната с Иран
BP пренарежда ръководството си и отново се връща към нефта и газа
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Какво би означавало отмяната на Брекзит за икономиката на Обединеното кралство
Hatebreed, Life of Agony и End It на една сцена в София
17-годишна бременна бе убита от бивш, бебето починало дни след спешното секцио
Кейти Холмс и Джошуа Джаксън като гаджета на червения килим
преди 10 години За много от предприятията в металургията, машиностроенето и др. ел енергията формира около 30% -40% от себестойността на продукцията, и то не защото се пилее енергия, а защото такъв е характера на производството. При около 20% по-висока ел. енергия себестойността на тези продукти ще скочи с 6-8% без да се отчитат другите фактори.........И сега на световния пазар конкуренцията е жестока и за да продават, българските фирми са съгласни на съвсем скромни марджини, обикновено и доста под 5%. Кое е по-вероятно - клиентите да приемат увеличение на цената на българските стоки, защото КЕВР е решил, че трябва спешно да се спасява НЕК, или българските предприятия да свият знамена и да загувят голяма част от пазарите си, с това и голяма част от работниците за загубят работата и доходите си? Да не забравяме, че и хлябът се пече в електро фурни, чиито сметки също ще нараснат с 20% !!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За много от предприятията в металургията, машиностроенето и др. ел енергията формира около 30% -40% от себестойността на продукцията, и то не защото се пилее енергия, а защото такъв е характера на производството. При около 20% по-висока ел. енергия себестойността на тези продукти ще скочи с 6-8% без да се отчитат другите фактори.........И сега на световния пазар конкуренцията е жестока и за да продават, българските фирми са съгласни на съвсем скромни марджини, обикновено и доста под 5%. Кое е по-вероятно - клиентите да приемат увеличение на цената на българските стоки, защото КЕВР е решил, че трябва спешно да се спасява НЕК, или българските предприятия да свият знамена и да загувят голяма част от пазарите си, с това и голяма част от работниците за загубят работата и доходите си? Да не забравяме, че и хлябът се пече в електро фурни, чиито сметки също ще нараснат с 20% !!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар