Неяснотата в ценовите решения на енергийния регулатор, а и за бъдещето на сектора като цяло, е в основата на напрежението от последните дни. Ценовото решение за рязко повишение на таксата „Задължения към обществото“ на свободния пазар, чиято цел е да изравни условията на регулирания и на свободния пазар, изнерви бизнеса.
Всъщност мотивите и на бизнеса, и на КЕВР звучат разумно. От една страна счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември, а по средата – на 1 юли, се предлага рязко повишение на разходите.
От друга страна обаче досега битовите потребители са плащали по средно около 50 лева за мегаватчас, а на свободния пазар размерът на таксата е 18,93 лева. Изявленията на председателя на енергийния регулатор Иван Иванов са, че приемането на единната такса е просто възстановяване на справедливостта, а и подготовка за либерализацията на енергийния пазар, когато таксите ще бъдат равни за всички потребители.
Напрежението се поражда от липсата на сигурност, коментира пред Investor.bg енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Той препоръча да бъде изготвена ясна ценова рамка за определен период – например 4 години, в която да бъде описано годишното увеличение на тока, защото такова е нужно, в какви рамки ще бъде.
Така и битовите потребители, и бизнесът ще могат да планират разходите си. Индустрията ще може да изготви план за мерки за повишаването на енергийната ефективност или за закупуване на ново оборудване и други мерки, които да намалят потреблението.
„Моментът е много критичен“, каза още Тасев и обясни, че енергийният регулатор не трябва да отстъпва от предложението си, защото така ще бъде намален ефектът от предприетите мерки за намаляването на дефицита в Националната електрическа компания (НЕК).
Тасев посочи още, че не трябва да има подпомагане на големия бизнес в момента, а на следващ етап, когато се види дали предприетите действия – ограничаване на заводските и ВЕИ централите, както и намаляването на разполагаемостта за AES Гълъбово и КонтурГлобул, ще дадат търсения резултат.
„Буфери не се виждат“, коментира експертът по отношение на изчисленията на експертите в КЕВР и на председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев, че недостигащите средства от таксата „Задължения към обществото“, произтичащи от прилагането на наредбата за подпомагане на бизнеса, няма да натежат нито в НЕК, нито в другите по веригата.
Тасев е категоричен - ако таксата е 40 лева и някой плаща 20 лева, то някой друг ще трябва да плати 60 лева, или в противен случай приходите в НЕК няма да бъдат планираните.
Подготвената наредба за облекчение на големите потребители сякаш вместо да внесе яснота, повдигна още въпросителни. Според предложението, изготвено от министерствата на икономиката, енергетиката и финансите от отстъпка от 85% от зеления компонент на таксата „Задължения към обществото“ ще се ползват компаниите, надминали годишно потребление от 30 гигаватчаса.
В мотивите към наредбата обаче липсват уточнения защо е избрано точно това потребление и дали размерът на облекчението ще бъде един за всички.
Според член 28 от Закона за нормативните актове проектите трябва да съдържат мотиви, в които да бъдат посочени причините, които налагат промяната, поставените цели, очакваните резултати от прилагането и финансовите и други средства, необходими за прилагането на нова наредба, припомни икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.
„Стабилизирането на енергийния сектор и подпомагане на икономиката е водещ приоритет в работата на правителството“, пише в мотивите към решението, като се допълва, че правилата са разработени спрямо насоките на ЕК.
„Това все повече изглежда като предизборен ход - показваме на населението, че и бизнесът ще плаща, после облекчаваме бизнеса, а след изборите вдигаме цените“, коментира още Стайков.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Неочакван обрат при разследването на атентата срещу италиански журналист
Алесандра Амброзио получи приказно предложение за брак
ЦСКА се промъкна до плейоф на ЛЕ след загуба с 1:3 от Макаби Тел Авив
София сред най-евтините европейски градове за уикенд туризъм
преди 11 години За много от предприятията в металургията, машиностроенето и др. ел енергията формира около 30% -40% от себестойността на продукцията, и то не защото се пилее енергия, а защото такъв е характера на производството. При около 20% по-висока ел. енергия себестойността на тези продукти ще скочи с 6-8% без да се отчитат другите фактори.........И сега на световния пазар конкуренцията е жестока и за да продават, българските фирми са съгласни на съвсем скромни марджини, обикновено и доста под 5%. Кое е по-вероятно - клиентите да приемат увеличение на цената на българските стоки, защото КЕВР е решил, че трябва спешно да се спасява НЕК, или българските предприятия да свият знамена и да загувят голяма част от пазарите си, с това и голяма част от работниците за загубят работата и доходите си? Да не забравяме, че и хлябът се пече в електро фурни, чиито сметки също ще нараснат с 20% !!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За много от предприятията в металургията, машиностроенето и др. ел енергията формира около 30% -40% от себестойността на продукцията, и то не защото се пилее енергия, а защото такъв е характера на производството. При около 20% по-висока ел. енергия себестойността на тези продукти ще скочи с 6-8% без да се отчитат другите фактори.........И сега на световния пазар конкуренцията е жестока и за да продават, българските фирми са съгласни на съвсем скромни марджини, обикновено и доста под 5%. Кое е по-вероятно - клиентите да приемат увеличение на цената на българските стоки, защото КЕВР е решил, че трябва спешно да се спасява НЕК, или българските предприятия да свият знамена и да загувят голяма част от пазарите си, с това и голяма част от работниците за загубят работата и доходите си? Да не забравяме, че и хлябът се пече в електро фурни, чиито сметки също ще нараснат с 20% !!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар