Неяснотата в ценовите решения на енергийния регулатор, а и за бъдещето на сектора като цяло, е в основата на напрежението от последните дни. Ценовото решение за рязко повишение на таксата „Задължения към обществото“ на свободния пазар, чиято цел е да изравни условията на регулирания и на свободния пазар, изнерви бизнеса.
Всъщност мотивите и на бизнеса, и на КЕВР звучат разумно. От една страна счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември, а по средата – на 1 юли, се предлага рязко повишение на разходите.
От друга страна обаче досега битовите потребители са плащали по средно около 50 лева за мегаватчас, а на свободния пазар размерът на таксата е 18,93 лева. Изявленията на председателя на енергийния регулатор Иван Иванов са, че приемането на единната такса е просто възстановяване на справедливостта, а и подготовка за либерализацията на енергийния пазар, когато таксите ще бъдат равни за всички потребители.
Напрежението се поражда от липсата на сигурност, коментира пред Investor.bg енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Той препоръча да бъде изготвена ясна ценова рамка за определен период – например 4 години, в която да бъде описано годишното увеличение на тока, защото такова е нужно, в какви рамки ще бъде.
Така и битовите потребители, и бизнесът ще могат да планират разходите си. Индустрията ще може да изготви план за мерки за повишаването на енергийната ефективност или за закупуване на ново оборудване и други мерки, които да намалят потреблението.
„Моментът е много критичен“, каза още Тасев и обясни, че енергийният регулатор не трябва да отстъпва от предложението си, защото така ще бъде намален ефектът от предприетите мерки за намаляването на дефицита в Националната електрическа компания (НЕК).
Тасев посочи още, че не трябва да има подпомагане на големия бизнес в момента, а на следващ етап, когато се види дали предприетите действия – ограничаване на заводските и ВЕИ централите, както и намаляването на разполагаемостта за AES Гълъбово и КонтурГлобул, ще дадат търсения резултат.
„Буфери не се виждат“, коментира експертът по отношение на изчисленията на експертите в КЕВР и на председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев, че недостигащите средства от таксата „Задължения към обществото“, произтичащи от прилагането на наредбата за подпомагане на бизнеса, няма да натежат нито в НЕК, нито в другите по веригата.
Тасев е категоричен - ако таксата е 40 лева и някой плаща 20 лева, то някой друг ще трябва да плати 60 лева, или в противен случай приходите в НЕК няма да бъдат планираните.
Подготвената наредба за облекчение на големите потребители сякаш вместо да внесе яснота, повдигна още въпросителни. Според предложението, изготвено от министерствата на икономиката, енергетиката и финансите от отстъпка от 85% от зеления компонент на таксата „Задължения към обществото“ ще се ползват компаниите, надминали годишно потребление от 30 гигаватчаса.
В мотивите към наредбата обаче липсват уточнения защо е избрано точно това потребление и дали размерът на облекчението ще бъде един за всички.
Според член 28 от Закона за нормативните актове проектите трябва да съдържат мотиви, в които да бъдат посочени причините, които налагат промяната, поставените цели, очакваните резултати от прилагането и финансовите и други средства, необходими за прилагането на нова наредба, припомни икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.
„Стабилизирането на енергийния сектор и подпомагане на икономиката е водещ приоритет в работата на правителството“, пише в мотивите към решението, като се допълва, че правилата са разработени спрямо насоките на ЕК.
„Това все повече изглежда като предизборен ход - показваме на населението, че и бизнесът ще плаща, после облекчаваме бизнеса, а след изборите вдигаме цените“, коментира още Стайков.


Радев: Въпрос на време е българските продукти да изчезнат напълно от трапезата
„Черноморски туристически празник“ събира варненци на 30 и 31 май
Държавата дава безвъзмездно на Община Варна терен за детска градина
Явор Гечев: Мерките не ограничават цените, а изчистват пазарните изкривявания
Varna Channel Cup 2026 събира ветроходния елит във Варна
Борса с човешко лице: Как пазарите в Румъния и Полша станаха най-големите в ЦИЕ
Могат ли САЩ и Китай да намерят ново взаимодействие?
АИКБ: Малките фирми ще са най-засегнати от новите изисквания
IPSOS: Няма очевиден кандидат за премиер в парламента, освен Стармър
IPSOS: Големият въпрос е жизнения стандарт на британците
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Subaru отива на съд заради фабричен дефект
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Chery се връща към това, от което VW се отказа
Всяка десета кола e манипулирана – внимавайте с тези модели
Катастрофа на "Цариградско шосе" в София, има задръстване СНИМКИ
Kaizen Gaming обедини 237 доброволци за участие в екологични и обществени инициативи
Бивш шеф на ЦРУ: Контролирайки Ормузкия проток, Иран ни държи заложници
На косъм: Откриха бомба под кола в село Говедарци
В НС: Приеха на първо четене промените в съдебната власт
преди 10 години За много от предприятията в металургията, машиностроенето и др. ел енергията формира около 30% -40% от себестойността на продукцията, и то не защото се пилее енергия, а защото такъв е характера на производството. При около 20% по-висока ел. енергия себестойността на тези продукти ще скочи с 6-8% без да се отчитат другите фактори.........И сега на световния пазар конкуренцията е жестока и за да продават, българските фирми са съгласни на съвсем скромни марджини, обикновено и доста под 5%. Кое е по-вероятно - клиентите да приемат увеличение на цената на българските стоки, защото КЕВР е решил, че трябва спешно да се спасява НЕК, или българските предприятия да свият знамена и да загувят голяма част от пазарите си, с това и голяма част от работниците за загубят работата и доходите си? Да не забравяме, че и хлябът се пече в електро фурни, чиито сметки също ще нараснат с 20% !!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За много от предприятията в металургията, машиностроенето и др. ел енергията формира около 30% -40% от себестойността на продукцията, и то не защото се пилее енергия, а защото такъв е характера на производството. При около 20% по-висока ел. енергия себестойността на тези продукти ще скочи с 6-8% без да се отчитат другите фактори.........И сега на световния пазар конкуренцията е жестока и за да продават, българските фирми са съгласни на съвсем скромни марджини, обикновено и доста под 5%. Кое е по-вероятно - клиентите да приемат увеличение на цената на българските стоки, защото КЕВР е решил, че трябва спешно да се спасява НЕК, или българските предприятия да свият знамена и да загувят голяма част от пазарите си, с това и голяма част от работниците за загубят работата и доходите си? Да не забравяме, че и хлябът се пече в електро фурни, чиито сметки също ще нараснат с 20% !!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар