Когато и последният парфюмерист напусне страната на розите...

Няма български фирми с традиции, които да са изчезнали от пазара заради новите еврорегламенти

Българските фирми се подготвят за екоизискванията от няколко години. По тази причина изпълнението на новите еврорегламенти, което е свързано с допълнителни инвестиции, не е довело до фалити на компании, коментира Гергана Андреева. Фирмите постепенно заменят забранените суровини с разрешените натурални. Появиха се и много малки фирми, които работят бутикови серии. По-голяма част от малките компании, за които е по-трудно да пренастройват инвестициите си, избегнаха сътресенията, защото изготвят определени нишови продукти - серии за бебета, бременни или продукти за коса, за профилактика при козметични и медицински проблеми, като акне, себорея, изпотяване, розацея, дерматити и др. Съответно и пазарите, които са си осигурили, са за нишови продукти.

Глътка въздух за компаниите е било и диверсификацията на пазарите след свиването на традиционните - Русия и някои европейски държави. Отвориха се пазари в Близкия и Далечен Изток, отбелязва експертът, като изтъква, че на тези нови пазари едно от основните изисквания към вносните продукти е да бъдат произведени от фирми със сертификат за добри производствени практики, а изделията да са натурални, съдържащи розово и лавандулово масло, невен, безсмъртниче, исоп, здравец. Потребителите от тези пазари са взискателни и търсят естествените аромати - това означава, че когато се използва крем от рози, то предпочитанията са той да мирише на цветето, а не на изкуствена парфюмна композиция, обяснява експертът. 

По данни на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика", базирани на националната статистика от изследване на 67 предприятия от подсектор "Производство на парфюми и тоалетни продукти", девет са на загуба за 2016 г.: С печалба над 1 млн. лв. за 2016 г. са седем дружества.

С въвеждането на новите регламенти потребителят не е усетил чувствително повишаване на цените на българските козметични изделия, защото от последните години нашата продукция плавно премина от ниския към средния ценови сегмент, коментира Гергана Андреева и дава пример с български дневен крем против бръчки, който съдържа розово масло и е на средна цена 15 - 20 лева и нагоре. По думите на експерта това се приема от пазара, защото потребителят вече осъзнава, че няма как едно нещо да е качествено и в същото време да е евтино.

През последните години броят на фирмите в сектора е относително постоянен 

През последните години броят на фирмите, които работят в България в козметичния сектор, е относително постоянен. Единствено няколко микро фирми са сред нововъзникналите през първата половина на тази година и те се занимават с актуалното производство натурална и hand made козметика. Тези фирми работят на ишлеме във вече съществуващи производствени мощности, коментира Андреева.

Ароматната статистика

През 2016 г., по данни, представени от Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" и базирани на националната статистика, производителите са продали на вътрешния пазар 56 хил. литра парфюми на стойност 3,1 млн. лв. и 86 хил. литра тоалетни води на стойност 4,2 млн. лева, като продажбите продължават да растат. Единствените по-актуални данни на статистиката от месечно извадково изследване, в което се наблюдават тези две изделия, показва, че през 2017 г. предприятията са продали на вътрешния пазар 2 хил. тона шампоани на стойност 6,5 млн. лв. и 9,6 млн. броя пасти за зъби на стойност 6,6 млн. лв. При шампоаните има намаление спрямо 2016 г. със 140 тона, но при пастите за зъби има увеличение на продадените в България количества - с 1,6 млн. броя. През 2017 г. има намаление на произведените количества шампоани от наблюдаваните предприятия в сравнение с 2016 г. с 405 тона (или с 8,9 на сто) Намаление има и на произведените количества пасти за зъби с почти 1,8 млн. броя или с 2,1 на сто.

През 2017 г. продължава тенденцията на намаление на внесените количества парфюмерийни и козметични продукти в България. Делът във вноса на страната през 2017 г. е 0,81 на сто при 0,99 на сто през 2016 г. Внесените през 2017 г. количества парфюмерийни и козметични продукти са с 2,4 хил. тона или със 7,6 на сто по-малко в сравнение с 2016 г., но спрямо 2012 г. те продължават да са повече - с 4,8 хил. тона или 19,8 на сто.

В продуктовата структура на вноса през 2017 г. продължава да е най-голям делът на препарати за поддържане на косата – 27,8 на сто. Стойностният обем на внесените през 2017 г. парфюмерийни и козметични продукти е 246 млн.евро. В сравнение с 2016 г. има намаление с 13,9 млн. евро или с 5,3 на сто. Спрямо 2012 г. обаче има увеличение със 76,3 млн. евро или 45 на сто.

Внесените парфюми и тоалетни води през 2017 г. са 2,2 хил. тона на стойност 44 млн. евро. Спрямо 2016 г. има намаление с 527 тона или с 19,7 на сто, но спрямо 2012 г. внесените количества са повече със 729 хил. тона или с 51,2 на сто. Стойностният обем също намалява в сравнение с 2016 г. - намалението е със 7.3 млн. евро или с 14,2 на сто. Спрямо 2012 г. има увеличение - с 20,3 млн. евро или с 85,5 на сто. Средните цени на внесените парфюми и тоалетни води нарастват - с 6,8 на сто спрямо 2016 г. и с 22,7 на сто спрямо 2012 г.

Какво изнасяме?

През 2017 г. има увеличение на изнесените от България количества парфюмерийни и козметични продукти. Изнесени са 38,3 хил. тона, което представлява 0,7 на сто дял от общия износ на страната за 2017 г. За 2016 г. този дял е 0,84 на сто. Прирастът спрямо 2016 г. е с 2,1 хил. тона или 5,9 на сто. В сравнение с 2012 г. прирастът е само с 34 тона или с 0,1 на сто. В продуктовата структура на изнесените през 2017 г. количества най-голям дял имат "препаратите за поддържане хигиената на устната кухина или зъбите" – 26,3 на сто от износа в групата. Делът на препаратите за поддържане на косата е 24,7 на сто, а на препаратите за бръснене, дезодоранти за тяло, препарати за баня – 23,6 на сто.

Изнесените през 2017 г. парфюмерийни и козметични продукти са на стойност от 188,1 млн. евро, като в сравнение с 2016 г. има намаление с 14,2 млн. евро или със 7 на сто, а спрямо 2012 г. - увеличение с 64,4 млн. евро или 52 на сто. В структурата на износа в стойностно изражение през 2017 г. най-голям е делът на група "препарати за бръснене, дезодоранти и други" – 28,3 на сто.

Резултатите от месечното изследване на НСИ показват, че през 2017 г. предприятията, включени в извадката, са произвели 129,8 тона етерични масла, което в сравнение с 2016 г. е увеличение с 10,3 тона или с 8,6 на сто. При розовото масло произведените количества са с 697 кг или с 30.7 на сто повече спрямо 2016 г., а при лавандуловото масло - с 31,5 тона или с 35,8 на сто

/БТА/