ИПИ: Какво е важно за растежа и благосъстоянието в преговорите за кабинет?

Неизбежно в обсъжданията като уж равностойни се представят категориално различни идеи. Да припомним, че някои реформи имат фундаментално, всеобхватно и дългосрочно въздействие върху средата за правене на бизнес и качеството на живота изобщо. Това са тези структурни промени, които оформят нов начин, подход, модел за регулация в дадена сфера, поставят нови принципи и създават набор от стимули за стопанско поведение. В разговорите често заедно с тези действително значими въпроси се поставят и някакви детайли, до степен на промяна на запетая или число в наредба или постановление.

Към момента обсъжданите идеи дават по-скоро повод за оптимизъм, само че рисковете остават. Виждаме, че някои вредни идеи не умират лесно, а част от политиците не се отказват от клишетата, с които дълго време са поддържали опозиционната борба. Сред тях например са доста абстрактните, но и рискови идеи за цялостна промяна на моделите на финансиране и управление в здравеопазване и училищното образование. Някои участници пък се опитаха да отменят максималния осигурителен доход, което би било огромно увеличение на данъчно-осигурителната тежест – вероятно надявайки се да мине „между другото“.

Общото усещане е за няколко насоки на управлението. От една страна, по-малко внимание върху публичните инвестиции и инфраструктурата за сметка на помощи и програми за бизнеса и стимули за инвеститори. Подходът също ще се променя от безвъзмездна помощ (субсидии) към финансиране, обвързано в различна форма с резултат и пазарен тест. Това обаче изглежда лесно само на пръв поглед – предстоят конкретни управленски решения по вече стартирали огромни инфраструктурни проекти (магистрали и жп линии като начало). От другата страна, „слонът в стаята“ са очакваните близо 50 млрд. лева по линия на многогодишния бюджет на ЕС и механизма за възстановяване и устойчивост – а като че ли всички обикалят „на пръсти“ около спорните идеи за евентуално преформатиране на проектите за еврофинансиране.

На второ място – отчетлива воля за повече социални разходи и повишаване на доходите. Това, всъщност, е донякъде закъсняла реакция, поне по отношение на социалното подпомагане, което би трябвало да оказва подкрепа за най-бедните домакинства. Изглежда обаче, че консенсусът клони към „широк подход“ – не насочени програми за най-нуждаещите се, а общо увеличение на средствата към групи от обществото по различни признаци, включително пенсионери, родители, безработни и др. Заедно с това – повишаване на минимална заплата, вероятно и на много категории заети в обществения сектор. С оглед инфлационните тенденции това е вероятно неизбежно, особено в сфери, където дългосрочно липсва мотивация за развитие и привличане на човешки капитал.

Третата група включва множество идеи и мерки, които не са нови, а дори бяха записани в намеренията и стратегиите на предходните управляващи. Много от казаното вече съществува в някаква форма – имаме въведен процес на оценка на въздействието на законодателството, постепенно се осъществява междурегистрова свързаност и на тази база се улеснява електронното управление, имаме и закон за насърчаване на инвестициите, както и такъв за индустриалните зони, и така нататък. Тук посланията са в една посока – „предишните не го направиха, отлагаха, или го свършиха грешно – ние ще се справим по-добре“. Но дори със срокове подобен ангажимент няма как да се оцени ex ante.

Къде са опасностите? Като начало, ако имаш 100 приоритета, все едно нямаш приоритет; семантичният поглед налага да се покаже „кое преди другото“. Кой все още помни, че програмата на ГЕРБ и патриотите от 2017 г. включваше 65 приоритета, 236 цели и 902 мерки за постигането им? Ако това ще правят и в новата коалиция, значи ще трябва да търсим „истинското“ (но паралелно) споразумение, в което всъщност има списък на важните неща. Всъщност приоритетите може да кристализират още при дискусията в област „бюджет и финанси“, оставена стратегически последна. Когато се сблъскат с реалността на ограничените ресурси, преговарящите ще трябва да правят неизбежен избор. Твърде вероятно е дори на тази дискусия да не се стигне до резултат, а това да видим при приемането на бюджета за 2022 г. Впрочем, до момента дори няма наченки на разговори за макрорамка и общи принципи на фискална политика. И накрая, връщайки се отново към ключовите понятия – не признаването на проблемите и избора на цели, а средствата за решаването им може да скарат партиите. А ако партиите са „на борда“, това носи риска от вредни регулации, крачки назад в дългосрочни структурни реформи или създаване на опасни механизми за субсидии за милиарди, ограничаващи конкуренцията и свободата.