Федералният резерв не се страхува от инфлацията

Интересно е, че зам.-председателят, който е доказан икономист и все по-активен ръководител на Фед, изглежда готов да игнорира възможните инфлационни ефекти от програмата на Тръмп за увеличение на митата. Тези ефекти първоначално се очакваше да са малки и управляеми, но последните оценки се повишиха значително. Това стана поради две причини.

Първо, академични изследвания установиха, че митата върху китайския внос в САЩ са имали по-голямо от очакваното влияние върху потребителските цени, като много малка част от тях са били поети от китайските износители или от американските вносители и търговци на дребно. Според оценките, публикувани от клона на Фед в Ню Йорк, последният кръг от мита ще струва на американските домакинства по 831 долара годишно.

Второ, бъдещите мита може да бъдат много по-високи и всеобхватни, отколкото досега се смяташе. Икономисти на Goldman Sachs предвиждат, че пълният ефект от повишените мита, с които Тръмп заплашва, ще се изрази в увеличение на годишната инфлация с 0,9 процентни пункта към края на годината. Други оценки на пазарни участници са дори още по-високи.

Кларида признава, че по-високите мита могат да подействат като неблагоприятен шок в предлагането, довеждайки до по-ниска производителност и еднократни повишения на потребителските цени. Той обаче е склонен да игнорира тези рискове, тъй като смята, че предлагането в икономиката като цяло се движи в правилната посока.

Представителят на ръководството на Фед посочва по-високата производителност и растящата активност на трудовата сила като подобрения, които задържат инфлацията. Той смята също, че инфлационните очаквания са здраво закотвени, поради което не се безпокои за средносрочните рискове пред инфлацията.

Няма съмнение, че експанзионистично настроените членове на Комисията за открития пазар, включително Кларида и Чарлз Евънс, вървят към понижение на лихвите в стил „застраховката” от 1995 г. Тогава, под управлението на Алън Грийнспан, Федералният резерв намали лихвите с 0,75 процентни пункта в рамките на осем месеца, твърдейки, че действията му са оправдани от успеха при контрола над инфлацията. Последва меко приземяване на икономиката на фона на увеличилите се рискове за активността.

Пауъл вероятно ще отрази това мислене по време на пресконференцията си след следващата среща на Фед на 19 юни. Комисията вероятно няма да предприеме сваляне на лихвите на тази дата заради обещанието си да бъде „търпелива”. Тя обаче може да даде насоки, че очаква едно или повече понижения до края на годината.

При отсъствието на рецесия това действие би отстранило много от рисковете пред пазара на акции. Биковете ще припомнят, че борсата се покачи с 14% в първите шест месеца, след като Грийнспан предприе първото снижение на лихвите през 1995 г.