Графиката на EUR/USD от 1957 г. насам сочи, че доларът се засилва при криза

Дългосрочната графика на евро/долар (преизчислена до 1957 г.) показва, че зелените пари поскъпват при криза, каквото се случи и в последните няколко месеца.

Доларът се засилва мощно при петролната криза през 1973 г., при финансовата криза от 1987 г., при мексиканската криза от 1994 г. и при азиатско-руско-бразилската от 1997-1999 г.

Има и изключения. Например доларът губи след петролната криза от 1979 г., след спукването на интернет балона през 2000 г. влиза в рейндж, а след атентатите от 2001 г. започва да поевтинява. Трябва да се има предвид, че индексите в САЩ и Европа достигат дъна през 2003 г., през което време еврото поскъпва. Също така при ипотечната криза, започнала официално през август 2007 г., доларът започва да губи позиции спрямо еврото, но в последните месеци някои анализатори смятат, че ЕС е дори по-засегнат от кризата и доларът напредва спрямо еврото и паунда.

На дългосрочната графика се забелязва силната волатилност през периода 1989 - 1993 г., предизвикана от процесите в Източна Европа - включително огромните разходи по обединяването на Западна и Източна Германия.

Аргументите за засилването на зелените пари при криза са основно два. Първият е свързан със сигурността, която дава САЩ, единствената голяма страна, на чиято територия в последните над 100 г. не се е водила война, страна, която според мнозина има работеща демокрация и е притегателен център за хора и капитали. Именно затова през 1997-1999 г. при азиатската криза, руския мораториум върху вътрешния дълг и бразилската криза доларът е валутата убежище.

Вторият аргумент е много по-прозаичен. Американските мултинационални компании, хедж фондове и въобще инвеститори притежават активи за трилиони долари по цял свят, включително ликвидни средства (депозити, държавни облигации), акции, имоти, компании. При криза тези инвеститори прибират парите си вкъщи, често за да решат ликвидни проблеми. Пресният пример за това е Lehman Brothers, която агресивно разпродаваше активи по цял свят, включително и в САЩ, за да се спаси от фалит, за съжаление неуспешно. Според последни данни американският застрахователен колос AIG търси 20 млрд. долара, разпродавайки активите си в цял свят. Част от активите на AIG например са и над 90% от капитала на българския телеком БТК (включително мобилния оператор Vivatel). БТК е публично дружество, с най-голямата пазарна капитализация на БФБ-София в момента - 2,5 млрд. лв.

Затова въпреки големия търговски и бюджетен дефицит на САЩ не е лесно да се предвиди посоката на eur/usd.