Турция е изправена пред стари и нови дилеми

Турция пострада от глобалната финансова криза както всички останали. В началото на 2009 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната за кратко се сви с 15%. Сега обаче растежът на турската икономика без усилие надхвърля високите нива от преди кризата, пише BBC.

Тази история е позната в развиващия се свят – икономиките на Китай, Бразилия и други страни нарастват с впечатляващи темпове, докато САЩ и Европа все още кретат на първа скорост.

Но, ако се вгледаме малко по-отблизо, ще открием, че краят на рецесията в Турция води до нов тип проблеми. Всъщност възстановяването крие подвеждащи дилеми както за икономистите, така и за политиците.

Добрата криза

Турция имаше късмет да преживее своята криза няколко години по-рано“, казва икономистът Мартин Блум от Ithuba Capital.

Турската лира беше подложена на пазарен натиск през 2001 г., разкривайки сериозни слабости в банковия сектор на страната. Много банки фалираха.

В началото на глобалната финансова криза през 2008 г. Турция вече беше приключила с диетата, включваща мерки за ограничаване на разходите, затягане на фискалната дисциплина и изчистване на лошите кредити – нещо, което Западът тепърва щеше да предприеме.

Като резултат, посочва Блум, турските банки, които през 2008 г. бяха в отлична форма, се справиха с последствията от колапса на Lehman Brothers забележително добре.

Нещо повече - поради годините на фискална дисциплина Турция се оказа с подредени и лесни за управление финанси.

„Дълговите нива в Турция са много ниски“, казва Мурат Улджен, икономист на HSBC в Истанбул. „Дълговете на домакинствата са много ниски, корпоративната задлъжнялост е ниска и публичният дълг е нисък“.

Ето защо по време на кризата турците не се притесниха особено, когато глобалните потоци от евтин капитал изведнъж пресъхнаха. Сега, когато капиталите отново заливат пазарите, резултатът за Турция е зашеметяващ икономически ръст.

Какъв е проблемът тогава?

Турция е наводнена от евтин чуждестранен капитал. Извънредно ниските лихвени проценти в САЩ и Европа гарантират лесни кредити, но въпреки това Западът остава непривлекателно за инвестиции място.

Така че, както и други развиващи се пазари, Турция привлича все повече и повече чуждестранни инвеститори. Този поток от пари повишава цената на турската лира, което от своя страна прави турския износ по-малко конкурентоспособен, а вносните стоки - по-евтини за турските потребители.

Ако бъде инвестиран разумно, чуждестранният капитал може да помогне на турската икономика да стане по-продуктивна. Всъщност турското правителство рестартира приватизационната си програма точно по тази причина.

Много от тези пари обаче се превръщат в евтини заеми и дълговите нива в Турция, въпреки че все още остават ниски, започват да нарастват.

„Потребителските и ипотечните кредити нарастват“, казва Улджен. „Твърде ниските лихвени проценти насърчават както предлагането, така и търсенето на кредити“.

Строителният сектор отново се съживява, благодарение на благоприятните кредитни условия.

Турските домакинства взимат все повече кредити, пестят по-малко и харчат повече, което може да доведе до значителен търговски дефицит.

Отново историята е позната – началото на кредитен балон, подобен на този, който наскоро се спука на Запад и предизвика най-тежката рецесия от 30-те години на миналия век.

Турската централна банка е изправена пред неприятна дилема

Ако понижи лихвените проценти, за турците ще стане дори още по-лесно да получават кредити и да харчат в момент, когато потреблението на домакинствата вече е на път да предизвика двуцифрена инфлация.

Ако банката повиши лихвените проценти обаче, това ще направи турската лира дори още по-привлекателна инвестиция за чужденците, което ще повиши курса й, а турският износ ще стане още по-малко конкурентоспособен. Също така силната лира ще подхрани и кредитния балон.

Решението за турската централна банка е в „гъвкавата валутна политика“, казва Тафик Аксой, главен икономист за Турция на Morgan Stanley.

Централната банка понижи лихвените проценти, за да намали притока на чуждестранен капитал, като в същото време наложи доста по-строги ограничения за отпусканите от търговските банки кредити.

Дали това нетрадиционно решение ще проработи все още не е ясно, казва Аксой. „Проблемът е, че има много външни фактори“, казва той, давайки за пример валутните войни.

„Турската централна банка се опитва да се справи с повишаването на курса на валутата, да ограничи влошаването на баланса по текущата сметка, да ограничи кредитната експанзия и да овладее инфлацията в определени граници. Ще бъде трудно всички тези цели да бъдат постигнати едновременно.“

Растежът на турската икономика за 2010 г. е 8%, бюджетният дефицит - 4,1%, инфлацията - 8,2%, а дефицитът по текущата сметка - 6%.