Позабравените уроци на японската банкова система

Японските банки влизат в няколко различни роли през последните три десетилетия и опитът им е горчив, но и много ценен, пише The Economist. По време на японския икономически бум на тях се гледа като на пазители на богатството на нацията и катализатори на нейната индустриализация. В края на 80-те те са най-големите финансови компании на света.

Десетилетие по-късно те стават посмешището във финансовия свят заради лошите дългове, които натрупват. Така японските банки допринасят за осакатяването на японската икономика и дори са обвинявани, че са били архитекти на нейния крах. По-късно японските финансови гиганти влизат и в ролята на жертви на този икономически крах.

Японската банкова индустрия постепенно се изчиства от проблемите си с необслужваните заеми през 90-те години и в наши дни трите най-големи японски банки Mitsubishi UFJ, Sumitomo Mitsui и Mizuho са сред 30-те най-големи в света по размер на своите активи. Прекомерната им ангажираност с местни проблеми им помага да останат настрани от фиаското с високорисковите ипотеки в САЩ през 2007 и сега трите японски банки разполагат със завидна депозитна база. Само Mitsubishi UFJ има депозити за 129 трлн. йени (1,6 трлн. долара), което я прави втора по големина банка в света по този показател.

Въпреки увеличението на печалбата през миналата година обаче японските банки остават с по-малка възвръщаемост на собствения капитал от своите американски и европейски конкуренти, а малцина извън Япония са чували имената им. Техният бизнес е до голяма степен на вътрешния пазар, а дългосрочните перспективи пред японската икономика са мрачни.

Опитът на японските банки през последните десетилетия е изключително ценен както за пострадалите от кризата западни банки, така и за огромните китайски банки, който са на върха на финансовата пирамида в света в момента.

Заради слабата си възвръщаемост в Япония местните банки използваха кредитната криза, за да се разширят в чужбина. Mitsubishi UFJ купи дял в Morgan Stanley. Sumitomo регистрира акциите си в Ню Йорк, отчасти за да прави по-лесно сделки. Nomura, шестата по големина банка в Япония, купи операциите на Lehman Brothers в Европа и Азия.

Засега Nomura изглежда в затруднено положение, но проникването на японските банки в чужбина продължава. Това е най-очевидно в бързоразвиващите се азиатски икономики, където отпуснатите от японските банки заеми вече надхвърлят предишния си връх от 1997 г. Сегашният им модел на кредитиране обаче изглежда малко по-безопасен, отколкото в миналото. Японските банки постепенно увеличават дела на местните си депозити, за да може заемите да се финансират не само от японските им клиенти, но и да се печелят местни такива. Резултатите са завидни: заемите, отпуснати от Mitsubishi UFJ в развиващите се азиатски страни, са три пъти по-големи от тези на JPMorgan.

Самозабравата преди бързото пропадане

Поуката за китайските банки от случилото се с финансовия сектор на Япония е ясна – опасността от бързо пропадане след главозамайващия ръст. В Китай, както и в Япония, са налице подозрително близки отношения между банките, длъжностните лица и компаниите, което създава рискове от натрупването на лоши дългове. Подобно на японските банки, китайските набират депозити от пестеливите домакинства, но отпускат само част от тях като заеми, и то най-вече за компании. Голяма част от излишъка банките влагат в държавни ценни книжа или като резерви в централната банка. Китайското правителство обаче, за разлика от силно задлъжнялата Япония, е кредитор, който инвестира излишните си средства в чужбина.

Ако китайските банки започнат да използват излишъка от местните депозити, за да финансират твърде много заеми в чужбина, това ще породи още повече опасности. Засега обаче рискът изглежда малък, защото местните регулатори с основание са нервни за отпускането на кредити в чужбина и го ограничават, отчасти заради валутните рискове.

Поуките за западните банки

За западните банки неприятният паралел с японските е във връзка с бавното им възстановяване. Американските и британски банки изглежда са схванали основния урок: че е жизнено важно да се справят с лошите кредити бързо. Някои европейски банки се забавиха с изчистването на балансите си, но на японските банки им отнема десет години да осъзнаят това.

Още по-болезнен е урокът от второто десетилетие от банковата депресия в Япония, особено за акционерите в банките на Запад. Той показва, че когато задлъжнялостта в частния сектор намалява, а лихвените проценти са ниски, както е в Япония, за банките е трудно да правят големи печалби. За да се осигури дългосрочен просперитет, европейските и американски банки със сигурност трябва да намалят разходите си и да преструктурират своите продукти повече, за да не последват печалния пример на японските си конкуренти.