"Перфектната буря" за оскъдните ресурси ще настъпи през 2030 г.

Безмилостният растеж на световното население предполагаше, че ще възникне недостиг на ресурси, дори когато още преди 200 години британският икономист Томас Малтус предвиди, че големият брой на населението ще предизвика глад с катастрофални последици.

Оттогава намалените доставки на суровини и стоки обикновено ускориха инвестициите за нови производства, а проучванията в областта на ефективността и замяната с по-евтини суровини спомогна за справянето с недостига на храна. Като резултат глобалната икономика беше задвижвана от привидно безкрайните запаси от евтини суровини.

Бързият темп на растеж на световната средна класа на консуматорите променя картината на доставките на световни ресурси – от енергия и суровини до вода и храна. Темпът е толкова скоростен, че Малтус би възкликнал „Ето, казах ли ви!“

Не броят на населението, а броят на консуматорите е проблемът. Докато населението на планетата е около 7 млрд. души и се очаква през 2030 г. да достигне 8 млрд., то по-голямата част от ръста му се очаква да дойде от развиващите се страни. Това означава, че сегашният брой на консуматорите, за които се считат хора, харчещи повече от 10 долара на ден, ще нарасне до 4,8 млрд. от 1,8 млрд. души.

След мрачните прогнози за подем в търсенето на петрол преди десет години, например, растежът на цените на горивата засилиха инвестициите в нови производства. Новите технологии предизвикаха бум в производството на нетрадиционни методи за извличането им. Потребителите се пренасочиха към по-икономични автомобили, огъвайки кривата на търсене на бензин, която е намаляваща от 2007 г. насам.

Но решенията за недостига на гориво по-трудно ще могат да се приложат за ресурсите като вода и храна, особено в развиващия се свят, където търсенето се очаква да се покачи дори с по-висок темп, в сравнение с който и да било друг момент в историята.

Повечето от тези ресурси се намират в труднодостъпни географски региони, в които липсва инфраструктура, намират се в страни с висок политически риск. Това прави устойчивото развитие на ресурсите по-трудно.

Едно решение е да използваме по-голям набор от ресурси отколкото само един. Но докато все още е лесно да рециклираме едно алуминиево кенче, то по-трудно е да използваме повторно материалите, служещи за направата на обувки или автомобили.

Американската банка за развитие помага на властите в Аржентина за създаването на нова водна инфраструктура, за внедряването на по-ефективни практики в селското стопанство и за стимулиране опазването на северните части на страната, където градското население и фермерите са изправени пред спад на водните ресурси с 20% до 2050 г. заради влиянието на климата.

Много от големите градове по света губят около 50% от водните си запаси заради изтичане. Поправянето на старата водна инфраструктура може да реши донякъде проблема с недостига на вода. Подобряването на ефективността в селското стопанство може да увеличи предлагането чрез заместване на капковото напояване или чрез облицоване на напоителните канали с пластмаса.

Но не можем да стоим, да се надяваме и да чакаме някой да дойде с готово предложение, като по този начин ни позволи да правим всичко, което правим и досега. Нека просто да хванем бика за рогата и да оптимизираме използването на ресурсите още днес.