За да спасим Европа - освободете пазарите

Хората обичат свободата за себе си, но се страхуват за свободата на другите. Съставителите на плановете се страхуват, че свободните пазари ще предизвикат анархия и екологични катастрофи. Политиците се боят от разрастването на градовете. През 50-те и 60-те години френското правителство създаде 700 градски гета, които бяха подобие на нехуманните съветски предградия, без удобства като библиотеки, висши училища и т.н. В един свободен пазар тези, които строят, доставят на пазара това, което хората търсят. Ако хората не искат да живеят в бункери съветски стил, то такива няма да бъдат строени. Възможно е един строителен предприемач да направи грешка, но най-вероятно той ще я направи само веднъж, а не 700 пъти.

Съставителите на плановете се страхуват от това, но анархията е термин, с който може да бъде описана невъзможността преференциите да бъдат променени с течение на времето. И все пак – свободният пазар ще гарантира минимално количество анархия след като цената и печалбите са най-добрият начин за предоставяне на ресурси, насочени към производството на стоки и услуги, от които обществото така спешно се нуждае. Нито един държавен плановик не може да се конкурира с ефективността на разпределението на ресурсите на пазарната система.

Плановете за зониране са политическото отражение на тези страхове и са предпоставка за развитието на тесни връзки между бизнесмени и държавни служители – явление, наречено „crony capitalism“. Свързаните лица често извличат лични печалби в плановете за зонирането и след това използват регулаторните бариери, за да ограничат навлизането на други в тези територии.

След 80-те години европейските закони направиха трудна задачата на правителствата да предоставят услуги, които да бъдат подкрепени от частни предприемачи. В момента Франция има 30 хил. държавни служители на пълно работно време, чиято единствена работа е да наблюдава частните консултантски фирми, на които се плаща за съставянето на сложните планове. „Сrony capitalism“ и социализмът са много близки другарчета.

В днешно време годните за строеж площи са около 200 пъти по-скъпи в сравнение с обработваемата земя във Франция и са от 500 до 1000 пъти по-скъпи около големите градове. Търсенето е тук! Регулациите просто го държаха в бутилка, а сега е време то да бъде либерализирано.

Реформите за обработваемите площи във Франция биха могли да понижат разходите за строеж с повече от 50% и да създадат мини бум в сектора на строителството във почти всеки голям град на страната. Във френските предградия на Женева жилищата биха могли да поникнат като гъби.

Но това не на всяка цена означава, че трябва да ограничим екологичното законодателство, но ние не трябва да допускаме загрижеността за околната среда да бъде използвана като претекст да не правим нищо. В много части на Европа съществува огромно търсене на жилища на достъпни цени, но природозащитниците предпочитат да видят тоновете химикали, изхвърлени върху обработваемите площи, които се трупат година след година, вместо да осъзнаят, че е по-добре семействата да имат покрив над главата си.

Има хиляди подобни политики, които лесно могат да стимулират растежа в Европа. Но първо трябва да спрем да говорим за „насърчаване на търсенето“ или за „гъвкаво трудово законодателство“ или за „окуражаване на предприемачеството“. Тези лозунги са лишени от всякакво съдържание. Време е за европейските лидери да предприемат смели действия, защото алтернативата е катастрофа.