Икономическите аргументи за изкореняването на ебола

На 22 август Световната здравна организация (СЗО) представи проекто-стратегия за борба с епидемията от ебола в Западна Африка през следващите 6 до 9 месеца. Това е знак, че глобалната организация не е оптимистично настроена за постигането на бърз край на епидемията, която досега уби над 1500 души, пише BusinessWeek.

Продължителна епидемия от този толкова всяващ страх вирус би довела до все по-големи икономически щети – карантини и опасения за здравето на служителите вече отложиха минни проекти и забавиха добива на каучук и палмово масло в Либерия, както и производството на какао, фъстъци и ориз в Сиера Леоне.

Ебола чудесно илюстрира икономическото бреме на заразните болести – особено в страни в развиващия се свят, но с влияние в световен мащаб. Ето защо по-голямата подкрепа за борба със заразата в развиващи се страни би донесла значителни икономически ползи за света като цяло.

Има немалко проучвания на социалното и икономическото влияние на заразните болести. Хойт Блийкли от Университета в Чикаго разглежда влиянието на кампанията за изкоряване на маларията през 20-те години на миналия век в САЩ, както и кампании в страни в Южна Америка през 50-те години. Той сравнява хора, родени в райони с високи нива на заболеваемост от малария, с хора от други райони преди и след усилията за изкореняване. След това анализира влиянието на кампанията върху относителните им доходи и нива на образование. Блийкли открива, че по-високите нива на малария в южните райони на САЩ преди 20-те години са отговорни за около 10% от разликата на доходите на местните хора и тези на север. В Южна Америка децата, родени в маларийни райони, след кампанията против малария са печелили средно по 25% повече като възрастни, отколкото биха печелили, ако не беше осъществена програмата.

Влиянието на СПИН в Африка предоставя по-скорошен пример: Себнем Калемли-Оскан от Университета в Хюстън анализира данни от Африка за последните 15 години на 20-ти век и констатира, че СПИН е карал родителите да имат повече деца (за да са сигурни, че поне някои ще оцелеят), което пък е довело до по-малко инвестиции в образованието на всяко отделно дете. Високите нива на СПИН в страни като Конго са свързани с това, че жените там са имали средно по две деца повече, а децата там са получили средно с 38% по-малко образование, в сравнение със страни в същия регион с нисък процент на болни от СПИН, като Мадагаскар.

Значителните щети от СПИН правят дори относително скъпото лечение оправдано от икономическа гледна точка. Стивън Реш и негови колеги от Харвардския университет са проучили икономическата възвръщаемост от антиретровирусна терапия, осигурена за 3,5 млн. души от развиващи се страни от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберколуза  и малария. Дори и по цени от 2009 година (когато са били по-високи от днешните), разходите за лечение на болните с антиретровирусни препарати са равни или по-малки от икономическите ползи от увеличената производителност на труда, по-малкия брой сираци, за които трябва да се осигурят грижи, и по-малко медицински разходи за свързани заболявания.