Защо централните банки поемат рисковете от ниските лихви

Цели шест години след края на Голямата рецесия най-големите централни банки в света все още изглежда са в режим "криза" - като поддържат основните си лихви на рекордно ниски равнища, за да дадат тласък на икономическия растеж.

Натискът да се поддържат ниски лихвени равнища е оказван от слабото световно търсене, супер ниската инфлация и свръх предлагането на стоки - от петрол до  стомана. Очаква се днес Управлението за федерален резерв (ФЕД) да обяви, че запазва краткосрочната си лихва на рекордно ниското почти нулево равнище, което е непроменяно от разгара на рецесията през 2008 година, пише в цитиран от БТА анализ за AP Пол Уайзман.  

Според мнозина анализатори има основателна причина лихвите да остават толкова ниски. Повечето големи икономики в света остават слаби - може би прекалено слаби, за да процъфтяват без стимулирането с помощта на супер ниските лихви, чиято цел е да увеличи кредитирането и разходите.

Критиците обаче отправят предупреждения за тази политика. Някои се притесняват, че се разпалва инфлацията. Според мнозина пък, когато доходността по облигациите остане толкова ниска, толкова продължително време, инвеститорите наливат пари в по-рискови активи, които обещават по-голяма печалба. В един момент друг балон - като взривилия жилищния пазар преди десетилетие и предизвикал спукването на dotcom балона през 2000 - може да се формира при акциите, облигациите, жилищата или някой друг актив. 

Политиката на "евтини пари", водена от ФЕД, вече е надула цените на американските акции и облигации, предупреждава Дейвид Джоунс, главен икономист в DMJ Advisors. „ФЕД предизвиква балони на финансовите пазари, изкривявайки лихвите надолу, а цените на акциите - нагоре“, посочи Джоунс.

Засега в света ниските лихви изглежда ще се задържат. През миналата седмица президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, намекна, че ЕЦБ ще разшири програмата си за изкупуване на облигации, която цели да понижи дългосрочните лихви и да подпомогне крехкото европейско възстановяване. Японската централна банка изглежда е готова да увеличи покупката на правителствени облигации и други активи на заседанието си в петък. Китайската народна банка съвсем неотдавна обяви планове да намали лихвата си за шеста поредна година.

ФЕД пък отдавна изглеждаше склонно да повиши лихвените си равнища тази година за първи път от почти десетилетие. Опасенията обаче, че китайската икономика, която е втора по големина в света, се забавя по-рязко от очакваното, породи притеснения за световната икономика и за евентуалните последици за САЩ. Много наблюдатели на УФР сега прогнозират, че няма да има вдигане на лихвените равнища преди 2016 година.
Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за световния растеж тази година до 3,1 %, което би бил най-слабият темп от рецесията през 2009 година.

"Световното търсене е много слабо," отбелязва Даниъл Алпърт, старши партньор в Westwood Capital.
Засега заплахата, свързана с инфлацията, не се забелязва на хоризонта. Всъщност централните банки се притесняват, че инфлацията е прекалено ниска, а не прекалено висока. В Европа годишната инфлация миналия месец беше минус 0,1 %.

В САЩ инфлацията, която ФЕД следи изключително внимателно, бе 0,3 % през август спрямо година по-рано, докато целевата инфлация на централната банка е инфлация от 2%.

Супер ниската инфлация е признак за крехкостта на световната икономика. Когато цените не се повишават достатъчно - или на практика спадат - някои потребители отлагат покупките с цел да изчакат по-изгодни цени по-късно. Длъжниците също имат затруднения при покриването на задълженията си.

Но каква точно е политиката на "евтините пари" в световен мащаб вижте в галерията!