Повтаря ли петролният пазар срива отпреди 16 години?

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) очевидно е приключила с всеки опит да изпълни мисията от основаването си и да управлява пазара на петрол, което изпрати цената на сортa Брент до 6-годишен минимум. Али ал-Наими от Саудистка Арабия, най-силният и най-дълго служилият петролен министър от групата, може би има усещането, че историята се повтаря, коментира Bloomberg.

Има няколко стряскащи паралела между сегашната ситуация в ОПЕК и периода между 1997 и 1999 г., когато групата изгуби контрол над пазара и петролът поевтиня до под 10 долара за барел. Макар че инвеститорите се чудят дали пазарите ще последват подобна посока и този път, важно е да си припомним, че ОПЕК се възстанови от кризата, а цените на петрола се вдигнаха до почти 150 долара за барел. Ако сравненията продължат, за пазарите може би предстои шеметно препускане.

Големите членове на ОПЕК повишават производството

Преди почти две десетилетия Венецуела отчиташе растеж, който повиши добива от 2,2 млн. барела на ден през 1992 г. до 3,5 млн. барела на ден шест години по-късно. Саудитска Арабия реагира, като увеличи собственото си производство, наводнявайки пазара. Този път Саудитска Арабия предприе подобни действия, макар и доста по-крайни – страната постави рекорд с добив от 10,6 млн. барела на ден по-рано тази година. В същото време Иран планира да повиши дневния си добив с 1 млн. барела на ден през следващата година, след като санкциите бъдат вдигнати.

Икономическо забавяне в Азия

Докато ОПЕК повишаваше производството си през 1997 г., Азия се насочваше към икономически срив. Обезценяването на бата, валутата на Тайланд, през онази година доведе до финансова криза, която вкара Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд в рецесия. БВП на групата се сви с 8,3% през 1998 г. спрямо растеж от средно 7,5% през предишното десетилетие, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ). Макар че Азия не е пред срив този път, Китай преживява най-бавната си експанзия за последните 25 години.

Индонезийската връзка

През 1997 г. на среща в индонезийската столица ОПЕК реши да повиши производствените си квоти точно в началото на икономическата криза в Азия, което понижи цените на петрола до 10 долара. Бивши петролни министри все още си припомнят за „призрака от Джакарта“, който тегне над решенията им. Индонезия сега се върна в центъра на ОПЕК, присъединявайки се отново към групата миналата седмица, след като преустанови членството си през 2009 г.

Ел Ниньо

Петролният срив между 1997 и 1999 г. бе усложнен от Ел Ниньо, който ограничи търсенето на гориво за отопление, стопляйки повърхността на екваториалния Тихи океан и правейки есента и зимата в северното полукълбо по-меки от нормалното. През 2015 г. Ел Ниньо вече е сравним с рекордните събития през тези години, твърди метеорологичната служба на Австралия. Запасите от гориво за отопление в САЩ и Северна Европа са високи, което потенциално се отразява и на търсенето на суров петрол.

Наими срещу Зангане

Точно както преди почти две десетилетия, Али ал-Наими и иранският петролен министър Биджан Намдар Зангане са на противоположни позиции около конферентната маса във Виена. Двамата имат дълга история на съвместни решения при пренасищане на пазара с петрол, но различията този път са по-сериозни, тъй като противоположните позиции на двете страни по отношение на Сирия, Йемен и Ирак влияят и върху петролния бизнес.

Политически промени във Венецуела

Венецуела преживя резки политически промени през декември 1998 г., когато Уго Чавес спечели президентските избори, стартирайки нова ера на социализъм и обратен завой по отношение на петрола. Чавес намали производството заедно със Саудитска Арабия, слагайки край на десетилетия увеличения, докато в същото време политиките му бавно прогонваха много от чуждите петролни инвеститори в страната. 16 години по-късно производството на суров петрол в страната е намаляло с 10%, а опозицията тъкмо спечели първите си избори, получавайки мнозинство в Конгреса.