Защо популизмът постига такъв успех в англоезичния свят

Каузите на популистите и „алтернативните десни“ напоследък отбелязват известни неуспехи, включително с водещата позиция на центристите на изборите в Холандия, победата на Еманюел Макрон и партията му във Франция, слабото представяне на движението „Пет звезди“ на изборите в Италия и разцепването на партията „Истински финландци“ във Финландия, пише за BloombergView коментаторът Тайлър Коен. И все пак победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ и вотът около Brexit остават налице, а това води до нов въпрос: дали тези политически движения са основно англо-американски феномен и ако да – защо?

Колумнистът на Financial Times Едуард Лус наскоро предложи няколко обяснения за англоезичния успех на популизма, включително, че САЩ и Великобритания са страните, които се изложиха най-силно с войната в Ирак. Това са и страните с най-високо неравенство в доходите, а и бяха сравнително силно ударени от финансовата криза спрямо останалите държави от Западна Европа. Бих добавил и друг фактор, пише Коен, а именно фактът, че САЩ и Великобритания са особено отворени общества, където нормата за съгласие с елитите е сравнително слаба.

Новите идеи често посаждат най-рано най-силни корени в най-интелектуално отворените среди. Не е изненада, например, че популиските и алтернативно десните идеи имат подобно силно и ранно съществуване в интернет. Там просто няма същите медийни пазачи, които да държат подобни идеи далече.

В този контекст традиционният европейски образ на САЩ като страна без реална аристокрация е до известна степен верен. Когато се появи кандидатурата на Тръмп, много американски елити се противопоставиха, включително тези в републиканската партия, но Тръмп спечели, обръщайки се директно към избирателите. Той използва опозицията на елита като основна маркетингова точка.

По-общо казано, САЩ е среда, където новите продукти – и тук имам предвид неполитическите такива, имат сравнително лесен старт. Хората са готови да поемат повече рискове с това, което употребяват, и затова средата е плодотворна за стартъпите, които след това атакуват по-широкия свят.

Колкото до Великобритания, пише Коен, традиционната аристокрация е забележително отслабена, гласуването по класови линии е изчезнало и, както повечето наблюдатели твърдят, ако зависеше от Камарата на лордовете, Brexit нямаше да се случи.

Освен всичко друго влияние има и английският, който за момента е водещият език в света в научно, философско и политическо отношение, в блогове, в Twitter и в много други сфери. Не трябва да се изненадаме от по-добрата възможност нови идеи да се появяват и заемат силни позиции в англоезичния свят.

Интересно е да бъде разгледана и Австралия – сравнително добре функционираща социална страна, в която не е имало рецесия от 25 години. Австралийската политика въпреки това става все по-странна, като в дискурса ѝ се наблюдава активен елемент на популизма и алтернативното дясно. Ако Канада се окаже имунизирана към подобни тенденции, една от причините за това може да е, че страната понякога се определя като опозиция на очевидно по-грубите наклонности на САЩ.

Това англоезично обяснение за диференциалното разпространение на популизма не е особено успокояващо, отчасти защото предполага, че съпротивата може да не продължи вечно, пише Коен. Можем само да се надяваме, че западноевропейският континент ще може да сдържа популистките си движения и в крайна сметка те ще си отидат, преди да са се добрали до твърде много власт. В друг сценарий обаче натискът може просто да бъде отложен, а сегашната вълна от неуспехи на континента да е временна.

Със сигурност част от доказателствата предполагат, че влиянието на президента Тръмп всъщност кара Западна Европа да бъде по-либерална. Но не трябва да бъркаме външния облик със съдържанието. Още 5-10 години на деиндустриализация, терористични атаки и мигрантски кризи може да доведат до „домашно отгледана“ версия на идеите на Тръмп в континентална Европа, макар и облечени в по-интелектуални и по-аристократични дрехи. Бъде ли представена подходяща европейска версия на продукта, тя може наистина да се справи добре.

Япония е пример за страна, която е възприела значително „алтернативно десните“ идеи на национализма и от дълго време ги налага в имиграцията. Страната не е в международна изолация отчасти защото японският стил на управление остава достатъчно висок и сериозен. А в сравнение с много други страни в Азия, Япония остава забележително либерална в много отношения. Затова европейска версия на популизма може по-скоро да прилича на политиката на министър-председателя Шинзо Абе, отколкото на президента Тръмп, завършва Коен.

Светът може да си има своите добри причини да се подиграва на САЩ, но може би популизмът там е линия, която едва сега започва и все още не е открила правилния международен маркетинг отдел.