Страните от ЕС се разделиха на две – с високи и с ниски заплати

Икономическият ръст, наблюдаван вече във всички страни от ЕС, е съпроводен с устойчиво подобряване на трудовия пазар и ситуацията в социалната сфера, а заетостта е достигнала рекордните нива от 235,4 млн. души. Това е един от изводите от есенните предвиждания за развитието на икономиката на ЕС, изготвени от Европейската комисия.

И въпреки че подобрение има навсякъде, разликите между държавите са сериозни – между 3,1% ниво на безработица в Чехия и 3,8% в Германия до 21,6% в Гърция и 17,3% в Испания. Ръстът на заплатите е вял – в периода между 2000 г. и 2016 г. продуктивността на работниците в ЕС расте с 14,3%, а реалното заплащане – с 10,2%.

Разликата в заплащането също е значителна – от 4,60 евро на час в България до 43,30 евро в Люксембург. Всъщност наблюденията на Брюксел са, че страните от общността се разделят на две – на такива с високи заплати и такива с ниски заплати. Единствено заплащането в Кипър, Словения, Италия и Испания се приближава до средното за ЕС ниво.

Заетостта в ЕС през първото полугодие на 2017 г. е 72,2%, което означава, че има още работа за постигане на целта от 75%, пишат още от Брюксел. Ръст има в 27 държави, като единствено в Люксембург се наблюдава незначително намаление на заетостта.

Подобряването на ситуацията на трудовия пазар се отразява и върху доходите на домакинствата и това намалява броя на европейците в риск от бедност и социално изключване. Броят на хората, които изпитват материални затруднения, също е рекордно нисък – 37,8 млн. души.

Все още обаче в много страни от общността разполагаемият доход не може да достигне нивата отпреди кризата, като най-сериозен е проблемът в Кипър и Гърция, където разполагаемият доход през 2015 година е със съответно 23% и 32% по-нисък спрямо 2008 година. В България, Румъния и Полша пък доходът расте с темпове над средноевропейските, което донякъде е свързано и с по-ниската граница, от която тръгват тези страни спрямо останалите в ЕС.

Тенденцията за увеличаването на т.нар. „работещи бедни“ в ЕС все още не може да бъде спряна и обърната. Според анализите на ЕК през 2016 година 9,6% от хората в трудоспособна възраст в ЕС са засегнати от този проблем. Най-ниското ниво е било през 2010 година, когато 8,3%, или 32 млн. работещи европейци, са били в риск от бедност. От Комисията посочват, че заетостта сама по себе си не е достатъчно условие за намаляване на този риск и препоръчват нестандартни форми на работа.

От Брюксел обръщат внимание още и на равния достъп до трудовия пазар на уязвими групи – самотни родители, етнически малцинства, хора с увреждания и други. Гъвкавото работно време, особено за жените, води до по-ниски пенсии в бъдеще и това говори, че трябва да се търси по-гъвкав баланс между работата и личния живот, отчитат от Комисията в своите анализи.

Къде е България?

България присъства като негативен пример в няколко аспекта в анализите на Брюксел. Страната ни, заедно с Гърция и Румъния, е в „критично състояние“ по отношение на риска от бедност и социално изключване спрямо първенците в общността – Чехия, Дания, Холандия и Финландия.

Българите, гърците, хърватите, кипърците и румънците са на челните позиции и по отношение на друг важен показател за трудовия пазар – на младежите, които нито учат, нито работят (т.нар. NEET), докато този проблем е много по-слабо валиден за Дания, Люксембург, Холандия и Швеция.

Страната ни, заедно с Румъния, има сериозен проблем и с уменията на хората, необходими за цифровата трансформация. Като цяло 44% от европейците на възраст между 16 години и 74 години нямат основни познания, свързани с дигитализацията на икономиката. Най-добре представилите се пък са финландците, холандците, датчаните и гражданите на Люксембург.

Комисията обръща внимание и на опита на България по отношение на целите за ромското включване. София не позволява сформирането на класове в училищата по етнически принцип, но децата от ромски произход имат допълнителни часове по български език и се работи заедно с родителите им. Мерките за включването на децата от малцинствени групи в образованието са предизвикателство за страните от общността, заради множество фактори, включително сегрегацията в училище и бедността.