„Новите кипърци” са внесли в страната 6,6 млрд. евро

Никозия в пореден защитен рунд

Утвърдените по-строги изисквания ще направят кипърската инвестиционна програма по-прозрачна, целенасочена и надеждна, подчерта финансовият министър Харис Георгиадис при представянето на одобрените промени. Те всъщност са отговорът на правителството на Кипър както на нелицеприятните констатации в януарския доклад на Еврокомисията, така и на предишните многобройни атаки срещу него.

По няколко пъти всяка година, откакто програмата действа, водещи чуждестранни медии в свои разследвания и международни организации отправят в публичното пространство обвинения срещу страната, че продава паспорти на ЕС на съмнителни инвеститори с мръсни пари и тъмно минало. Властите в Кипър неведнъж определяха нападките като водена срещу него „очерняща кампания”, целяща да удари имиджа му на възстановяващ се и отново привлекателен след кризата финансов център.

Най-активна в това отношение бе миналата година. Заради натрупали се остри критики и подозрения в нарушения правителството в Никозия два пъти, през януари и май, промени правилата за натурализация, като ги направи по-строги.

Въпреки това през лятото бяха отправени поредни предупреждения към Кипър. Съдбата на инвестиционната схема стана и една от основните теми на посещението в Никозия през септември миналата година на комисаря на ЕС за правосъдие и равенство между половете Вера Йоурова. Тя заяви, че Кипър трябва да подобри прилагането на законодателството срещу прането на пари, за да не позволи това да става чрез инвестиционната програма и да навлезе в ЕС. Еврокомисарят призна, че ЕС не може да принуди държавите членки да се откажат от програмите за натурализация, но предупреди, че тези от тях, които не отговарят на изискванията, могат да очакват натиск от страна на ЕС, използвайки „всички правни и психологически инструменти, с които разполагаме”.

През октомври дойде нова международна атака. В съвместния доклад на Global Witness и Transparency International Кипър бе посочен на първо място сред страните от ЕС, чиято програма за „златна виза”, въпреки направените „козметични” промени, поставя в опасност ЕС, тъй като не се управлява правилно.

Седмица по-късно ОИСР постави Кипър, заедно с още 20 страни, в „черен списък”, тъй като идентифицира паспортната му схема за чужденци като „заплаха за международните усилия за борба с укриването на данъци”. Кипърското правителство протестира, че докладът не е отчел последните предприети стъпки за затягане на контрола в програмата и след сериозен натиск страната бе извадена от „черния списък”.

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис дори използва речта си за бъдещето на Европа пред Европейския парламент през декември миналата година, за да защити схемата за „гражданство срещу инвестиции”.

„Последната капка” бе острият доклад на Еврокомисията в края на януари, в който с пръст бяха посочени три страни членки - Кипър, Малта и България, че застрашават европейската сигурност заради схемите за „златни визи” и паспорти. ЕС предупреди, че заради недостатъчния контрол върху произхода на средствата на кандидатите програмата за предоставяне на гражданство на богати чужденци срещу инвестиции може да се използва за пране на пари, нарушаване на европейските данъчни закони и укриване на данъци, както и за „проникване в ЕС на организирани престъпни групи в икономиката”.

Правителството категорично отрече тези обвинения и заяви, че няма да приеме Кипър да бъде „преследван” и „превръщан в жертва” заради инвестиционната си дейност. То е в постоянен контакт с Европейската комисия, за да увери, че приема най-добрите международни практики, но и да защити правото на страната да прилага своя собствена политика, бе посочено в специално изявление на правителствения говорител Продромос Продрому. Той напомни също така, че Кипър, като всички членки на ЕС, е под контрола на Moneyval, механизма за мониторинг на Съвета на Европа в борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма, и следва неговите препоръки.

Президентът Анастасиадис категорично подкрепи инвестиционната схема и пред заместник-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен по време на неговото посещение на острова в края на януари, твърдейки, че страната му има „най-строгите критерии от 20-е държави, които предлагат възможност за получаване на европейско гражданство“. Две седмици по-късно тези строги критерии бяха още веднъж затегнати.