Европа може да бъде суперсила, трябва й само воля

Разговорите за бъдещите връзки с Великобритания след Брекзит предлагат големи възможности. В свое предложение премиерът в оставка Тереза Мей се доближи до автоматично и динамично синхронизиране на Обединеното кралство с търговските и регулаторните политики на ЕС в замяна на безметежна търговия със стоки. Позицията на опозиционната Лейбъристка партия е още по-близка. Такъв модел не само ще бетонира властта на Брюксел върху стоките на Стария континент, но и ще установи полезна структура за по-широко съседство.

Веднъж след като се създаде гладко функциониращ пазар на стоки с Великобритания, то може Турция, Северна Африка и периферията на бившия Съветски съюз постепенно също да бъдат включени, като правилата на ЕС ще осигурят стабилност, просперитет и отправна точка за тези, които искат по-близки връзки за в бъдеще.

Отвъд търговията, публичните инвестиции могат да дадат по-голямо геополитическо предимство, отколкото увеличените разходи за отбрана. Изключителната привлекателност на Пекин сред източните и южните страни на ЕС, които се включиха в инициативата му „Един пояс, един път”, отразява не толкова това, което Китай може да предложи, колкото краха на Европа при инвестициите след финансовата криза.

Няколко от кандидатите да заменят председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер призоваха за нива на помощ към съседните страни, съпоставими със следвоенния план „Маршал” на САЩ за подпомагане на Европа. Драматичното увеличение на геополитически ориентираните инвестиции трябва да бъде приоритет в следващия седемгодишен бюджет на ЕС.

Накрая, провалът на иранската ядрена сделка илюстрира продължаващата зависимост на Европа от господстващото положение на долара. За да постигне геополитическа автономия, ЕС трябва да утвърди статута на еврото като резервна валута със собствена глобална разплащателна система. За тази цел ЕЦБ, която има мандат да подкрепя общата икономическа политика на съюза, може да получи мандат от лидерите на ЕС да емитира дългосрочни сигурни финансови активи в евро.

САЩ си остават безспорната военна суперсила, но те постигат могъществото си колкото с военен, толкова и с икономически натиск. Досега натискът им върху Иран е финансов – директно чрез санкции и индиректно чрез заплахи към други държави да ги спазват. Подобна сила има и Европа. Тя просто трябва да прояви волята да я използва.