Средната класа в САЩ е по-добре, отколкото някои политици смятат

Широкоразпространеното възприятие, че доходите на средната класа в САЩ стагнират в продължение на десетилетия, допринесе за силния популизъм в президентската кампания през 2016 г. Ако съдим по неотдавнашния дебат между кандидатите от Демократическата партия, същото ще се повтори и през следващата година, пише Уилям Клайн за Financial Times.

Безпристрастен поглед към статистиката обаче показва, че е грешка да смятаме, че американският капитализъм е развален. Един от водещите кандидати на демократите, Бърни Сандърс, цитира годишен спад от 5 хил. долара в медианния доход на домакинствата (отчитащ инфлацията) от 1999-2000 г. насам, базиран на данни от 2014 г., оповестени по време на кампанията през 2016 г.

Картината обаче е далеч по-добра, ако се използва различен ценови индекс, вземе се предвид тенденцията за по-малки домакинства, погледне се дългосрочната тенденция, а не необикновено високата база от 1999 г., и се използват по-скорошните данни от 2017 г.

На тази база изчислих, че медианният доход на домакинствата е скочил с 50% през последните 50 години, а не с 21%, както показват данните от преброяванията на населението. Ръстът между 1999 г. и 2017 г. е около 8% (а не 2%), въпреки най-лошата рецесия от 30-те години насам

Сега да погледнем към индивидуалните компоненти. Доходите на домакинствата трябва да отчитат инфлацията, за да са възможни сравнения във времето. Иначе данните сериозно ще надценят ръстовете по време на инфлационната среда от 70-те, например.

Бюрото по преброяване на населението използва академична версия на индекса на потребителските цени (CPI – consumer price index). Както Федералният резерв, така и Бюджетната служба към Конгреса предпочитат индекса на личните потребителски разходи (PCE - personal consumption expenditure), който позволява в много по-голяма степен заместването между продуктите в отговор на промените в относителните цени.

През последните 50 години академичният CPI е нараснал с 12 процентни пункта повече от PCE, така че използването му орязва много от ръста в реалните доходи през този период. Междувременно, средният брой на членове на домакинствата е  намалял от 3,3 човека през 1967 г. до 2,6 през 2000 г. и 2,5 през 2017 г.

Бюрото по преброяване на населението не прави корекции за размера на домакинствата, когато изчислява средния доход, но Бюджетната служба към Конгреса прави. Според нейната корекция доходът на домакинствата през 60-те трябва да се понижи с 12%, за да може да бъде коректно сравняван с този от 2017 г.

Избирането на най-добрите години за сравнение и друг източник на изкривяване, който трябва да бъде избегнат. В края на дотком балона, през 1999-2000 г., доходите бяха доста над историческия си тренд. През 2014 г., все още засегнати от финансовата криза, те бяха под тренда.

Реалният растеж в медианния доход на домакинствата е бил 1% годишно в периода 1967-70 до 2000 г., и 0,5% между 2000 и 2017 г. Данните на Бюрото по преброяване показват съответно 0,6% и 0%.

Накрая, при същите тези корекции данните показват, че доходите на „ниската средна класа” (между 20-я и 40-я процент по богатство) не изостават толкова от медианните, както някои може би се опасяват на фона на безпокойството за растящото неравенство.

Средният доход на тази група се е покачил с 40% през последните 50 години, не толкова далече от 50%-я ръст на медианния доход. Нещо повече, ръстът в доходите след 2000 г. се очаква да се засили, след като влиянието на кризата от 2008 г. избледнява статистически.

Изводът е, че средната класа в САЩ е по-добре отколкото някои политици смятат.