Зa и против независимостта на Федералния резерв

МПТ защитава мащабни икономически планове като Зеления нов курс и работните гаранции за всички американци. Както и при ИТП, няма шанс тези планове да бъдат осъществени без съдействието на Фед.

Сходството между подходите на ИТП и МПТ към Фед отразява по-дълбоко философско родство. Двете школи вярват, че американската икономика има неизползван производствен капацитет, който агресивното съчетание между монетарна и фискална политики може да отприщи.

Разликата е, че ИТП се опитва да насърчи частния сектор, докато МПТ дава аргументи за правителствени програми като универсалното здравно осигуряване и субсидиите за следване на висше. Друга отлика е, че докато влиянието на ИТП запада, това на МПТ расте.

Това отразява промяната в обстоятелствата. ИТП е родена през 70-те на фона на вдигащи се данъци, спадащ ръст на заетостта и ускоряваща се инфлация. МПТ набира сила в ера на умерени данъци и ниска инфлация, но стагниращи заплати.

По данни на Галъп, през 70-те и 80-те повечето американци са смятали, че данъците, особено подоходните, са твърде високи. Днес неравенството в доходите е по-видимото безпокойство.

И тогава и сега обаче проблемът е сложен. Напредъкът в технологиите, промените в международната търговия, влизането (тогава) и излизането (сега) на бейби-бумърите от работната сила разстроиха икономиката както през 70-те, така и през последните 20 години.

Естествено е тогава по-разкрепостените икономисти, както и обществото, да копнеят за по-всеобхватно решение. През 1980 г. общественото недоволство достигна точка на кипене и гласоподавателите избраха за президент Роналд Рейгън, който бе готов да внедри радикалните предписания на ИТП.

Федералният резерв обаче принуди Рейгън да плати за своите приоритети с растящи лихви и остра рецесия. Това намали способността на администрацията му да осъществи идеите си, но също така направи така, че нацията да не се отклони много от курса.

Ако демократически президент прегърне МПТ, ще бъде от жизненоважно значение за независимия Фед да гарантира, че потенциалните разходи на тези политики са прозрачни и не се прехвърлят към бъдещите поколения.