Национализмът не приляга на американската нация

Изглежда изведнъж национализмът се обсъжда навсякъде, както в конференцията за “националния консерватизъм”, на която присъствах през юли във Вашингтон, пише Уилям Галстън за Wall Street Journal. Терминът се използва, за да обясни, и често да оправдае, успеха на референдума за Brexit във Великобритания, избирането на Доналд Тръмп в САЩ и увеличаването на скептицизма по отношение на международните институции и норми в целия Запад.

Национализмът, твърдят поддръжниците му, няма нищо общо с агресията срещу другите. Вместо това той е насочен навътре, към желанието на всяка нация да бъде оставена сама и да се самоуправлява в съответствие със собствените си традиции, казва Йорам Хасони, водещ теоретик на национализма. Много националисти осъждат универсалните принципи на политическо право заради предполагаемо подкопаване на суверенитета и оправдаване на имперските намеси.

Национализмът често се смесва с патриотизма, който просто означава любов към отечеството. Но национализмът се основава на идеята за „нация“ - термин, произхождащ от латинската дума за „раждане“. Нацията е отличителен сбор от човешки същества, свързани чрез общи характеристики и взаимни симпатии, и често чрез вярата им - колкото и да е съмнителна - в общия им произход.

Национализмът е свързан с политическия суверенитет чрез сложна идея - националната държава. В тази теория всяка държава е политически представител на една нация, като периметърът на нацията съответства на границата на държавата.

На практика този идеал поражда две противоположни трудности. Първо, някои членове на нацията могат да бъдат извън суверенната държава, която представлява тяхната колективна идентичност. Договорите, подписани след Първата световна война, оставиха милиони германци и унгарци отвъд границите на съответните им национални държави, като опитите за преодоляване на това разделение имат отражения до ден днешен. Искането на Хитлер Чехословакия да отстъпи Судетската земя на Третия райх беше важна стъпка по пътя към Втората световна война. Днес унгарският министър-председател Виктор Орбан не се колебае да говори за унгарците в днешната румънска Трансилвания - или да им изнася лекции за политическия курс, който трябва да следват.

Второ, една държава може да включва повече от една нация, като тя не може да се гордее с никоя от тях, без да накърни интересите или достойнството на другите. Доминиращата нация в такава държава често определя колективната идентичност по начини, които отказват на другите пълноправно членство в политическата общност.