Правилно изчислена, американската данъчна система си е прогресивна

Икономическата теория предлага по-добър начин за измерване на фискалната прогресивност: Включване на всички федерални и щатски данъци и обезщетения; измерване на нетните, а не на брутните данъци; фокусиране върху всяка възрастова група поотделно; сумиране на настоящата стойност на бъдещите нетни данъци; измерване на нетната данъчна ставка през оставащия живот на едно домакинство, като се раздели настоящата стойност на нетните данъци за този период на остатъчните ресурси на домакинството - текущото му нетно богатство плюс човешкото (настоящата стойност на бъдещите му трудови доходи).

Ще се съсредоточа върху 40-годишните, но резултатите са сходни за всички възрастови групи. Остатъчният ресурс на най-богатия 1% от тази възрастова група по доходи се облага средно с нетна ставка от 34,5%. За тези от горните 20% средната нетна данъчна ставка е 28,4%. За тези, които са в долните 20%, всеки долар остатъчен ресурс преди данъци всъщност носи 46,6% нетна субсидия. Данъкът нараства постепенно до 4,2% за втория квинтил, 12,6% за третия и 18,5% за четвъртия.

Така се вижда, че нетната данъчна ставка за американците на средна възраст бързо нараства с размера на ресурсите им - от отрицателните 46,6% за долните 20% до положителните 34,5% за горния 1%. Средните нетни ставки само за текущата година (без да се включват бъдещите нетни данъци) за тази възрастова група подценяват истинската прогресивност. Те варират от -9,8% за долните 20% до 38,2% за горния 1%.

Нашето проучване също така разглежда неравенството според разходите в оставащия живот, а не частични мерки като неравенството в богатството, на което френският икономист Томас Пикети отдава толкова голямо внимание. Разходите - включително възможността да се прехвърлят пари на децата чрез завещания и дарения - в крайна сметка са основната грижа. Сред 40-годишните най-богатият 1% притежава 34,1% от нетното богатство на своята възрастова група, но отговаря само за 14,5% от оставащите житейски разходи. Най-бедните 20% притежават само 0,6% от богатството на групата, но се очаква да направят 7,3% от нейните разходи.

Прогресивната фискална система на Америка, както и по-равномерното разпределение на човешкото богатство, прави неравенството при разходите далеч по-малко от неравенството при богатството. Независимо от това разликата между средните разходи на най-богатия 1% от домакинствата и тези на долните 20% е от земята до небето. Подобно на Саез, Зукман и Уорън, аз съм ужасен от степента на неравенство в САЩ и се стремя да го намаля. Но ако икономистите драстично подценяват фискалната прогресивност, това може да насърчи реформи, които преминават границите.