Полетът към качество вече включва технологичните акциии

Връщайки се към старомодните ценни книжа, става ясно, че полетът към качество и ликвидност е различен в контекста на следкризисната, свръх разхлабена парична политика. На първо място, поради свиването на доходността, предизвикана от програмите за закупуване на активи от централните банки, полетът е много по-кратък, отколкото в миналото. По същия начин инвеститорите, които купуват убежища, трябва да осъзнаят, че се борят с централните банки, чието количествено облекчаване бе създадено именно с цел да ги подтикне да поемат повече риск. Това не е политика, която неизменно завършва добре.

В същото време закупуването на държавни облигации от централните банки води до свиване на предлагането им, което предизвиква повишена премия за ликвидност в цените на ценните книжа - и обратно, когато те престанат да купуват или започнат да продават.

Димитри Ваянос от Лондонското училище по икономика изтъква, че подобна ликвидна премия се влияе и от поведението на фонд мениджърите, които могат да претърпят теглене на средства, ако се представят зле, както често се случва в периоди на повишена волатилност. Тази уязвимост намалява готовността на мениджърите да държат неликвидни активи и повишава премиите за ликвидност.

Крайният пример за такова поведение дойде през 2007-2008 г., когато проблемът стана хроничен. Дори фондовете на паричния пазар бяха считани от инвеститорите за несигурни. Последвалият полет към качеството доведе до срив в доходността на щатските ДЦК и предизвика сериозни сътресения на кредитните пазари и други части на финансовата система. В същото време златото и петролът претърпяха рекордни скокове. Поради позицията на долара като водеща световна резервна валута и централната роля на Уолстрийт в глобалната финансова система, полетът към качеството бе усилен от огромни притоци на капитал.

Понастоящем обаче примамливостта на американските ДЦК е избледняла поради незначителната доходност, която предлагат според историческите стандарти. Не е изненадващо, че сега инвеститорите изглежда виждат т. нар. "Fangs" - Facebook, Apple, Amazon, Netflix и Google (чрез компанията си майка Alphabet) - като по-привлекателни убежища, благодарение на техния капацитет за генериране на кеш, добрите счетоводни баланси и дълбоката ликвидност на пазара. Всички тази акции, без Amazon, поскъпнаха рязко тази година, след като вече се бяха покачили силно през 2019 година.

Не може да има по-добра индикация как свръх разхлабената парична политика преобърна с главата надолу дългогодишни конвенции във финансовия свят от ситуация, при която акците се смятат за естествено убежище на горещите пари.