Драги: Трябва да се мобилизираме във войната срещу коронавируса

Банките трябва бързо да дават заеми при нулеви лихви на компании, готови да запазят работните места. Тъй като по този начин те се превръщат в средство за публична политика, капиталът, необходим за изпълнение на тази задача, трябва да бъде осигурен от правителствата под формата на държавни гаранции за всички нови овърдрафти или кредити. Нито регулацията, нито правилата за обезпечение трябва да затрудняват създаването на необходимото за тази цел пространство в банковите баланси. Освен това цената на тези гаранции не трябва да се основава на кредитния риск на компанията, която ги получава, а трябва да бъде нулева, независимо от разходите за финансиране на правителството, което ги издава.

Компаниите обаче няма да се възползват от ликвидната подкрепа просто защото кредитът е евтин. В някои случаи, например фирми с натрупани поръчки, загубите им могат да бъдат възстановими и тогава те ще погасят дълга си. В други сектори това вероятно няма да е така.

Такива компании все пак могат да са в състояние да преживеят тази криза за кратък период от време и да наберат дълг, за да запазят служителите си на работа. Но натрупаните им загуби рискуват да нарушат тяхната способност да инвестират след това. И ако избухването на епидемията и свързаните с нея блокажи продължат, те могат реалистично да останат в бизнеса, само ако дългът, нает за запазване заетостта на хората, в крайна сметка бъде анулиран.

Или правителствата ще компенсират кредитополучателите за техните разходи, или тези заематели ще се провалят и гаранцията ще бъде изплатена от правителството. Ако моралният риск може да бъде ограничен, първото е по-добре за икономиката. Второто вероятно ще бъде по-малко скъпо за бюджета. И двата случая ще доведат до това правителствата да поемат голям дял от загубата на доходи, причинена от икономическото прекъсване, за да бъдат защитени работните места и производстеният капацитет.

Нивата на публичния дълг ще се увеличат. Но алтернативата - трайно унищожаване на производствения капацитет и следователно на фискалната база - би била много по-вредна за икономиката и в крайна сметка за държавния кредит. Трябва също да помним, че предвид настоящите и вероятните бъдещи нива на лихвите, такова увеличение на държавния дълг няма да повиши разходите за обслужването му.

В някои отношения Европа е добре подготвена да се справи с този извънреден шок. Тя има финансова структура, която може да насочва средства към всяка част от икономиката, която се нуждае от тях. Тя има силен публичен сектор, способен да координира бърза регулаторна реакция. Скоростта е от изключителна важност за ефективността.

Изправена пред непредвидени обстоятелства, промяната на мисленето е толкова необходима в тази криза, колкото би била и по време на война. Шокът, пред който сме изправени, не е цикличен. Загубата на доходи не е по вина на никой от страдащите от нея. Цената на колебанието може да е необратима. Споменът за страданията на европейците през 20-те години на миналия век е достатъчно предупреждение.

На бързото влошаването на частните баланси - причинено от икономическото прекъсване, което е едновременно неизбежно и желателно - трябва да се отговори с еднаква скорост на разгръщане на правителствените баланси, мобилизиране на банки и, като европейци, с взаимна подкрепа в преследването на това, което очевидно е обща кауза.