Как да избегнем капана на прекомерния дълг?

Защо нарастващият дълг има значение? Един от отговорите, както твърди Дейвид Леви в „Балон или нищо”, е, че икономиката става все по-задвижвана от финансите и все по-крехка, тъй ато кредитополучателите стават все по-натоварени. Друг отговор е идеята за „търсенето, базирано на задлъжнялост“ - сходна с тази за „балансовите рецесии“, изложена от японския икономист Ричард Ку. С нарастването на дълга хората все повече не желаят да заемат по-големи суми. Така че лихвите трябва да падат, за да се балансира предлагането с търсенето и да се избегне дълбок спад. По този начин ние се озовахме там, където бяхме още преди Covid-19, с нулеви реални лихвени проценти. Това е един от механизмите, предизвикващи това, което Лорънс Съмърс нарече „трайна стагнация“.

Първо трябва да се съсредоточим върху САЩ, защото именно там глобалното търсене и предлагане обикновено се балансират. Но подобни феномени на увеличаващо се неравенство и растящи спестявания се очакват и в други големи икономики, по-специално Китай и Германия, като първата от тях преди изнасяше своите излишни спестявания в САЩ, но сега ги усвоява чрез прахоснически инвестиции у дома. Втората подтикна търговските си партньори към нарастващ дълг в еврозоната и извън нея.

И така, как да избягаме от капана на дълга? Една възможна стъпка е да се намали стимулът за финансиране на бизнеса с дълг вместо с акции. Очевидният начин да се направи това е да се премахне предпочитането на първото пред второто в почти всички данъчни системи. Възможно е също така, както професорите Миан и Суфи твърдяха в по-ранна книга, да се премине от дългово финансиране към такова чрез акции. В допълнение, сега, в условията на Covid-19, имаме огромна възможност да заменим държавното кредитиране за компаниите с покупки на акции. В действителност, при настоящите свръх ниски лихви, правителствата могат да създадат бързо суверенни фондове много евтино.

Все пак нищо от това не би могло да премахне текущата зависимост на макроикономическата стабилност от все повече дълг. Има две очевидни решения. Първото е правителствата да продължат да заемат. Но в много дългосрочен план това вероятно ще доведе до някакъв вид дефолти. Заможните, които са главните кредитори на правителствата, неминуемо ще поемат голяма част от разходите по един или друг начин. Алтернативата е да се промени разпределението на доходите, за да се създаде по-устойчиво търсене и така по-силни инвестиции, без да се увеличава дългът на домакинствата.

През 1933 г. Екълс казва на Конгреса и следното: „В интерес на богатите е да вземем от достатъчно количество от техния излишък, за да дадем възможност потребителите да консумират, а бизнесът да оперира с печалба." Това се случи, отчасти случайно и отчасти умишлено, след Втората световна война. Постоянно нарастващият дълг на домакинствата и правителствата няма да стабилизира трайно световната икономика. Нито пък трябва балоните при активите да остават толкова централни за нашата икономика. Ще трябва да приемем по-радикални алтернативи. Кризата е превъзходно време за промяна на курса. Нека започнем веднага.