Скандинавия ще трябва да изчисти имиджа си на пералня на мръсни пари

В един нормален делничен ден в централата на шведския кредитор Swedbank в Осло главният изпълнителен директор Йенс Хенриксон признава, че банката се е провалила и не е направила всичко необходимо, за да спре прането на пари. Това коментира Хенриксон пред репортери, като допълва, че не е имало достатъчно добро управление и система за вътрешен контрол, пише онлайн изданието Politico.

Откровените признания на Хенриксон хвърлят светлина върху по-широкото мнение, че Скандинавия е регион, замесен в прекалено много скандали с мръсни пари. Банковият сектор за дълго се разглеждаше като модел за прозрачност, но поне в отношенията си в Прибалтика се оказа напълно непрозрачен.

Докато Хенриксон говори, Swedbank е глобена с 4 млрд. шведски крони (370 млн. евро) от шведския финансов регулатор заради недостатъчен контрол върху прането на пари в балтийските клонове на кредитора. Това е потвърдено и във външен доклад, възложен от самата банка.

Шведската банка SEB също се изправя пред проверка на балтийските си операции.

На равнище Европейска комисия (ЕК) осъзнаването, че скандинавските банки са слабото звено в борбата с изпирането на пари е призив за събуждане на Комисията, тъй като тя разработва пета директива за борба с изпирането на пари, която страните членки ще трябва да следват.

Изпирането на пари - процесът, чрез който престъпниците използват банки и други предприятия, за да „изчистят“ активи, придобити със злоупотреби, така че да изглеждат легитимни, е огромен проблем за властите в световен мащаб. Организацията на обединените нации изчислява, че между 2 и 5 процента от глобалната икономическа продукция, която е между 715 милиарда и 1,87 трилиона евро, се изпират всяка година.

Когато скандинавските банки отвориха клонове в Балтийските страни в началото на този век, надеждата беше, че те ще пресекат ширещите се финансови злоупотреби, които дотогава бяха широко разпространени в други части на бившия Съветски съюз.

Това, че подобни злоупотреби са осъществени през балтийските операции на уважавани институции като Swedbank и Danske Bank, е знак за уязвимостта на ЕС от потоците от мръсни пари - нещо, което ръководителите на блока се мъчат да променят. „Не искаме да виждаме слаба връзка в ЕС, която престъпниците да експлоатират“, заяви предишният еврокомисар по правосъдието Вера Йоурова, след като въпросът ескалира.

Swedbank присъства в Балтийските страни от 1998 г., когато инвестира в местна Hansabank, а през 2005 г. я купи изцяло – една година след влизането на Естония, Латвия и Литва в ЕС. Danske Bank купи финландската банка Sampo през 2006 г., с което придоби контрол над балтийските и операции.

Идеята, че има проблеми с потенциално пране на пари в рамките на балтийските операции на Danske и Swedbank се появи през 2017 г. след публикации на разследващи журналисти. Регулаторите в Прибалтика, Скандинавия и САЩ започнаха разследвания за потенциални нарушения на правилата за пране на пари. Danske закри бизнеса си в Естония след разразяването на скандала.

Тъй като ставаше все по-ясно, че банките ще трябва да се „изчистят“ през регулаторите, Danske и Swedbank поръчаха задълбочени доклади от външни адвокатски кантори, за да картографират степента на проблема. Тези доклади, публикувани през 2018 г. от Bruun & Hjejle за Danske и през 2020 г. от Clifford Chance за Swedbank, показват колко дълбок е проблемът.

Нерезидентни клиенти на балтийските банки, управлявани от двете скандинавски финансови институции, т.е. чуждестранни клиенти, базирани извън Прибалтика, са в основата на проблемните операции. Най-често тези клиенти са базирани в Русия и са извършили огромни прехвърляния. През Danske са минали около 200 милиарда евро между 2007 и 2015 г., а през Swedbank - 37 милиарда евро между 2014 и 2019 г.

И за двете банки ситуацията е пагубна. И двете претърпяха сериозен спад на цената на акциите си и ще платят солени глоби. Ръководителите им бяха уволнени. Danske уволни изпълнителния си директор Томас Борген през 2018 г., а Биргита Бонесен от Swedbank си отиде миналата година. Тя може да понесе и наказателна отговорност.

Банките претърпяха и репутационни щети. Отделно са и финансовите загуби заради глобите и отлива на клиенти.