Правителствата трябва да позволят на хората да участват във възстановяването

Цифрите са категорични. От гледна точка на предлагането, цялостното финансиране с акции е стабилно на ниво от около 50 на сто от общото финансиране за нефинансови компании, но делът на публичния капитал е намалял от 75 на сто през 2000 г. до около 55 на сто сега, показва проучване, поръчано на KPMG. От страна на търсенето, вземете Обединеното кралство, където от 2008 г. насам няма увеличение в броя на абонаментите за спестовни сметки с акции сред индивидуалните инвеститори.

Публичните акции се нуждаят от равнопоставени условия за постигане на целите за рекапитализация, и това е в силата на политиците.

В Европа инициативата на Съюза на капиталовите пазари е добре позиционирана да засили както предлагането, така и търсенето на публичен собствен капитал, но е необходим по-голям акцент върху реформите с цел насърчаване спестителите на дребно да навлязат на пазара. Тук има възможност за създаване на кризисен европейски инвестиционен продукт на дребно за стабилизиране на корпоративното финансиране и споделяне на ползите.

Междувременно в Обединеното кралство правилата, които са в основата на управлението на активите и пасивите на пенсионните фондове, трябва да бъдат внимателно разгледани, за да се гарантира, че не възпрепятстват инвестициите в акции. Например, регулаторната среда насърчава пенсионните фондове на финансово по-слабите компании да трансформират дяловите участия в дълг, когато тяхното съотношение активи/пасиви намалява. Но това се случва, когато пазарите спадат - потенциално поемайки загубите, както и увеличавайки натиска върху продажбите на акции.

И накрая, по-радикалните предложения, насочени към благоприятното данъчно третиране на дълга, биха изкушили емитентите да влязат на пазара. Такива промени успяха в миналото. Например, проучване относно правилото за приспадане на лихвите в Белгия, което намали данъчното предимство на дълга през 2005 г., установи, че то е повишило нивото на общото финансиране чрез собствен капитал като процент от общите корпоративни активи в рамките на няколко години.

Така че вместо от бъдещето, регулаторите могат да вземат назаем от миналото. През 1938 г., докато САЩ се бореха да излязат от депресията, президентът Франклин Делано Рузвелт подчерта важността на масовото инвестиране в акции. „Човекът трябва да бъде насърчаван да упражнява собствената си преценка и да влага собствените си малки спестявания, но не в хазартнио залагане, а в нови бизнес инвестиции“, каза той.

Сега, както и през 30-те години, капитализмът трябва да еволюира, за да оцелее. Финансовите регулатори имат възможност да насочат тази еволюция по начин, който дава на бъдещите поколения дял във възстановяването, вместо да ги закрепостява към старите обещания, дадени от тяхно име.