На Макрон му трябва икономическо чудо, за да запази президентския пост

„Приоритетът през есента ще бъде да спасим колкото се може повече работни места и да помогнем за създаването на нови“, коментира президентът в речта си за Деня на Бастилията. Той признава вероятността за загуба на 1 млн. работни места до началото на 2021 г. и обяви редица мерки, включително освобождаване от социални данъци и подпомагане на младите хора да започнат работа за първи път, възможности за възможности за професионално обучение и преквалификация и други.

Ако обаче шестата по големина икономика в света наистина иска да стъпи на стабилна икономическа основа, ще и е необходимо повече от тези схеми. Тя се нуждае от нов икономически модел. Много от водещите индустрии и работодатели в страната – аерокосмическа, автомобилна, хотелиерство, луксозни стоки и туризъм, може никога да не се възстановят до нивата преди кризата. Културният и развлекателният сектор пое огромен удар с отмяната на фестивали, концерти и театрални представления.

Преди кризата Франция беше глобалната туристическа дестинация № 1 89,4 милиона посетители през 2018 г. Тя е дом на един от двата големи производители на самолети в света, Airbus, който обяви съкращения на 5 хиляди работни места в страната, и на една от най-големите авиокомпании в Европа, Air France-KLM, която планира да съкрати 7 580 души.

Тези първоначални съкращения на работни места са само видимата част на айсберга, но те вече предизвикаха протести на профсъюзите и призиви към правителството да окаже помощ за оздравяване при запазване на нивата на заетост преди коронавируса.

Като се има предвид националната култура на протести, с която Макрон челно се сблъска при опита си да реформира трудовото законодателство, пенсиите и данъците върху въглеродните емисии, неговото пренастроено правителство при новия министър-председател Жан Кастекс е изправено пред зима на недоволство, докато съкращенията се трупат, компаниите са притиснати до стената, а младите, които излизат от училищата и колежите, се мъчат да си намерят работа.

До изборите има по-малко от две години и Макрон попада под силен натиск. Президентът на Франция не се радва на същото увеличение на популярността, както лидерите в Германия, Италия или дори Великобритания, въпреки по-лошите данни на Великобритания в борбата с вируса. Анкетите показват, че много избиратели го обвиняват да първоначалния недостиг на маски, респиратори и защитно облекло и смятат, че администрацията му е излъгала обществото за този недостиг. Той все още се смята и за технократичен „президент на богатите“.

Общинските избори миналия месец подчертаха нагласите и необходимостта Макрон да балансира между жителите на градовете от средната класа, избрали ново поколение еколози и леви кметове, и селските и крайградските избиратели, които се тревожат повече как ще свържат двата края, отколкото за опасностите пред съществуването на планетата.

Назначаването на Кастекс за премиер подсказва по кой път възнамерява да тръгне президентът на Франция, както и отказът му да повиши данъците върху високите доходи или да възстанови данъка богатство, за да плати кризисните мерки.

Той вече е заключил, че Марин льо Пен ще е неговият основен противник през 2022 г. и че само десните избиратели могат да гарантират, че той ще отиде на балотаж с нея. Това може да се окаже опасна хазартна игра. Нейната партия постигна известен успех на местните избори. Тя обаче може да възстанови загубените позиции, тъй като може да използва като катализатор социалните разходи около пандемията. Така левите избиратели може да си останат вкъщи, а не да гласуват за Макрон в балотажа, както направиха през 2017 г.

Макрон ще се нуждае от икономическо чудо и много късмет с пандемията, за да запази короната си и да не сложи Франция в ръцете на льо Пен.