Очакванията за доходността на облигациите са в основата на подема при акциите

През 2009 г. очакваната доходност по тези фючърси се покачи от 3% до над 5%, тъй като инвеститорите залагаха на спад в цените на облигациите чрез процес на голяма "нормализация". От 2010 г. доходността по фючърсите отново се стабилизира на по-ниско ниво. Но тази година тя се срина до едва 1,6 на сто. С други думи, инвеститорите очакват доходността на американските ДЦК да останат доста под целта за инфлацията на Федералния резерв поне през следващото десетилетие, а вероятно и по-дълго.

Новата парадгима е отразена и в банковите акции, които обикновено се възползват от повишаването на лихвите. През 2009 г. те се възстановиха по-бързо от пазара, тъй като инвеститорите залагаха, че оцелелите ще излязат по-силни от бедствието, а извънредните стимули в крайна сметка ще приключат. Уорън Бъфет, по-специално, направи богатство от големи, дръзки залози върху финансови акции в разгара на кризата.

Намалението на дългосрочните очаквания за лихвите не обяснява всичко, разбира се. Доходността на японските облигации е потисната по подобен начин от години, без да има значимо влияние върху акциите. И по същество е рисковано да се вземат дългосрочни инвестиционни решения въз основа на показател, който се оказа неточен в миналото.

В крайна сметка, точно преди десетилетие фючърсите сочеха, че доходността на 10-годишните щатски ДЦК днес ще бъде 4,5 на сто. Вместо това тя е 0,6 на сто. Очевидно инвеститорите сега отново биха могли да грешат, макар и в другата посока. Сегашния консенсус за „завинаги ниски“ лихви изглежда малко прекален и със сигурност би било изкушаващо за някои контриращи инвеститори да заемат другата страна в даден момент.

В обозримо бъдеще обаче е трудно да се очаква доходността на облигациите от висок клас да се повиши значително. Трайният повсеместен спад на икономическата мощ и тежестта на световния дълг означава, че на всяко сериозно увеличение на доходността вероятно ще се противодейства чрез още по-големи стимули от централните банки.

Това има огромни последици за цялата финансова индустрия, било то за пенсионните фондове, които отчаяно се опитват да увеличат възвръщаемостта си, или за банките, които мрачно наблюдават кредитните си портфейли. А когато инвеститорите на практика очакват, че парите в реално изражение ще бъдат безплатни поне през следващото десетилетие, справедливата цена за всички други финансови активи неизбежно трябва да бъде преразгледана.

Може би другият въпрос за онези странно финансово грамотни внуци ще бъде защо акциите са били в даден момент толкова евтини.