Новата монетарна рамка на Фед отхвърля „превантивното“ охлаждане на икономиката

Обявените ревизирани дългосрочни цели на Федералния резерв (за преследване на средна инфлация от 2% - бел. прев.) затвърждават вече познат модел на инвестиционно поведение: по-голяма толерантност към по-рисковите активи и по-усилено използване на ливъридж от инвеститорите, търсещи някаква възвръщаемост, пише Майкъл Макензи за Financial Times.

Посланието на председателя на Фед Джей Пауъл по време на годишния симпозиум в Джаксън Хоул бе, че лихвите в САЩ ще останат много ниски дълго време, може би дори и след като централната банка прегледа напредъка по новата си рамка след пет години.

Централната банка на САЩ не само желае период на инфлация на потребителските цени от над 2% за неопределено време - цел, която не бе изпълнена през по-голямата част от последното десетилетие - но и промени дефиницията си за пълна заетост в икономиката. Вместо да повишава лихвите, след като равнището на безработица падне под определено ниво, Фед вече ще изчаква трудовият пазар да започне да вдига инфлацията преди да помисли за затягане на монетарната политика.

Това означава отхвърляне на усилията на Федералния резерв за покачване на лихвите в края на 2015 г., когато основната инфлация в САЩ се маеше около 1,5%, а безработицата спадаше към 5%. В бъдеще подобни „превантивни“ действия ще останат в кутията с инструменти, докато разхлабените парични условия не разпалят много по-силно и трайно възстановяване.

Дейвид Райли, главен инвестиционен стратег в BlueBay Asset Management, казва, че сигналът от Пауъл „е недвусмислен“ и означава, че Фед ще позволява на „американската икономика да бъде по-гореща за по-дълго“ преди да помисли за повишаване на лихвите.

Точно колко гореща е важен въпрос през следващите няколко години. Много зависи от това дали желанието на Федералния резерв за по-висока инфлация се преследва активно, особено при смяна на председателя. Пауъл отприщи огневата мощ на Фед и разшири обхвата на активите, които той купува. Неговият наследник вероятно ще бъде подложен на силен натиск за намаляване на безработицата, което означава активизиране на монетарните и фискалните мерки за стимулиране. Той или тя също така ще бъде под натиск да предотврати твърде бързото затягане на финансовите условия поради евентуално повишаване доходността на облигациите, което е в ущърб на акциите и по-широката икономика.