Новата монетарна рамка на Фед отхвърля „превантивното“ охлаждане на икономиката

Задачата за връщане на инфлацията остава недовършена, но този път може да е успешна поради тенденцията за отслабване на щатския долар. Това изисква обяснението защо златото поскъпна до около 2000 долара за унция. Но пазарните очаквания за инфлацията в САЩ през следващото десетилетие, вградени в цените на щатските ДЦК, се покачиха само до около 1,75% от мартенското дъно в размер на 0,5%. Това бележи връщане към нивото от януари и е в съответствие със средната стойност за последните пет години.

Блокирането на икономиките поради коронавируса създаде огромна разлика между потенциалния и действителния БВП, заедно с бързо набъбваща дългова тежест за правителствата и компаниите. Заличаването на тази разликата може да стане много по-трудно, тъй като загубата на работни места продължава. Повишените нива на безработица на този етап са главно сред по-ниско платените работници в секторите на услугите, свързани със свободното време, търговията на дребно и настаняването. На следващо място е перспективата по-големите компании в областта на финансите и други професионални услуги да съкратят работните места с по-високи доходи, като се има предвид вероятният фокус върху намаляването на разходите и изплащането на дълговете.

Един фактор в полза на инфлацията е, че за разлика от ерата на фискалните икономии вследствие на финансовата криза от 2008 г., този път Фед и други централни банки имат много по-голяма подкрепа от страна на държавните разходи.

По-дългосрочната бича инвестиционна нагласа е, че продължаващата фискална експанзия заедно с проинфлационната политика на централните банки може да подхрани възстановяване, което естествено позволява на компаниите и правителствата бавно да намалят дълговете си. По всяка вероятност това е история за след 2021 година.

За Фед корекциите в монетарната рамка са лесната част. Централната банка не може да бъде сигурна в успеха на опита си да поддържа икономиката по-гореща или пък да попречи на пристъпите на пазарна волатилност да угасят всеки проблясък на устойчиво икономическо възстановяване. „Времето ще покаже“, както Пауъл обича да отбелязва.