За най-големите икономики приблизително една трета от общата инфлация идва по канала на външната търговия. И докато нетърговската инфлация остава много стабилна през годините, търговският дял наистина върви само в една посока: надолу. След световната финансова криза цените на търгуваните американски стоки са спаднали с около 10%.
От решаващо значение е, че тези цени се определят от Северна Азия като цяло и по-конкретно Китай. Ако вътрешната инфлация е стабилна, тогава промяната в общия индекс на потребителските цени трябва да се дължи на далеч по-волатилния външнотърговски компонент. Така и общата посока, и цикличните движения в инфлацията на страните от Г-7 се определят от Китай. Който се съмнява в това, трябва да погледне графиката на измененията в цените на китайските производители и тези по вноса на САЩ, които почти се припокриват. Реално монетарната политика в развития свят зависи от способността и желанието на китайските компании да произвеждат евтино.
Така стигаме до втория проблем. Този китайски ефект трябва да е нещо добро, а не лошо. Подобна дезинфлация от страна на предлагането икономистите наричат добра дефлация. Тя просто означава, че стоките са по-евтини за потребителите. Проблемът започва едва когато централните банкери се опитват, погрешно, да компенсират тази внесена дефлация.
И така, какво се случва, когато те пробват да повишат общата инфлация? Просто е: лихвените проценти в техните икономики се оказват твърде ниски, като централните банки насърчават кредитните балони. Всички големи кризисни проблеми през последните няколко десетилетия бяха предшествани от бърз растеж на кредитите спрямо БВП. Това се отнася за рецесията след дотком балон, световната финансова криза и икономическия срив заради Covid-19.
Не можем да виним централните банки за коронавируса. Може обаче да ги обвиняваме за две други неща. Първото е размерът на ливъриджа, по-специално корпоративният, с който нявлязохме в пандемията. Второто е причината за това натрупване на дълг: Централните банки влязоха в кризата най-малкото с нищожни лихвени проценти и претоварени с активи баланси.
Всяка нова извънредна ситуация означаваше, че централните банки трябва да прибегнат до все по-екстремни мерки, за да се предпазят от порочен дефлационен за дълга цикъл, условията, за който те подпомогнаха. Този път лекарството включваше закупуването на огромни количества корпоративен дълг. Това насърчи още по-големия ливъридж в компании, които поначало далеч не избягваха дълговете. Къде е минусът, ако централните банки винаги ги спасяват? Отговорът е, че те не винаги ще бъдат в състояние.
Както казва Андрю Хънт, който ръководи едноименна икономическа консултантска компания: „Изкачваме се все по-нагоре по скалата, само за да можем един ден да паднем от по-високо“. Наистина.


Паника заради еврото: Хората се страхуват от измами и скок на цените
Учениците в Германия скочиха срещу закона за военната служба
Варна отбеляза Никулден с молебен за здраве и рибен курбан (СНИМКИ)
ИАМА: Дипломатите да уточнят как танкерът Kairos е докаран в български води
300 бойци от 21 държави се включиха във финалния SENSHI лагер за годината
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
SpaceX ще предложи акции на вътрешни лица при рекордна оценка
Империята на китайските пристанища, част 5
Как чуждестранните автомобилни гиганти могат да се закрепят на китайския пазар
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Локо София удари Ботев Пловдив в истинска драма с пет гола
Седем загинали и 11 ранени при катастрофа между автобус и камион в Турция
Затвориха Прохода на Републиката заради румънски камион
Времето утре: Валежите постепенно ще спират
Задействаха BG-АLERT в Бургаско, две реки преливат
преди 5 години Съществената причина за сегашните щети е неправилното емитиране на пари.Заради грешката на централната банка, колкото правителството по-добре работи за икономически растеж - толкова повече възникват щети. Всички сме жертви на грешката на централната банка.Сега централната банка не признава за допусканата грешка. В същото време реализира количествено облекчаване за да може временно да подпомогне участници в стопанския живот да плащат възникнали щети от неправилно емитиране на пари. При запазване на вредната за всеки грешка на централната банка ще понасяме нови щети.Спасението от нови щети е възможно с въвеждане на подобрено емитиране на пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Като се замислим още малко над статията в крайна сметка излиза, че Централните банки работят всъщност най-вече в полза на Китай. Което е един малко неочакван за някои "страничен ефект" от стимулите, но резултатът е налице - китайската икономика се справя по-добре от всички останали отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години covid19 съсипва само бизнеси с хронични други проблеми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Първото поне що-годе разумно нещо, което чета в този сайт по отношение на мерките на централните банки. Човечеството е преживяло стотици кризи в историята си и НИКОГА до сега никой не е излязъл от криза с печатане на пари. Защото ако имаше поне един такъв случай, то щяхме да имаме поне някакъв опит в това отношение и щяхме да знаем колко пари трябва да се напечатат отговор Сигнализирай за неуместен коментар